Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2012 17:20 - (4) Съвременност и „демодирани” 6 от 10-те
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7221 Коментари: 15 Гласове:
9

Последна промяна: 26.06.2014 19:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

„ЛЕПИЛО“ ЗА ДУШАТА

Седмата заповед: „Не прелюбодействай“ (Изход 20:14)

 

Нямам идея кой часовник експертите биха оценили като най-красив в света, но аз изобщо нямам съмнение по този въпрос. Това ще е часовникът, който винаги се намираше в левия джоб на жилетката на дядо ми. Направен от чисто злато, той имаше и красива златна верижка. Понякога дядо отваряше капачето и ми показваше как механизмът се движи напред-назад, напред-назад и как втората стрелка се движи по-бързо. Други мънички колелца се въртяха на диамантената си основа зад главната пружинка, която възрастният човек навиваше всяка нощ точно преди да си легне. Този часовник беше толкова неделима част от дядо, че не беше възможно да си го представя без него.

Веднъж, когато бях на 6 години, семейството ми прекара уикенда с дядо и баба. В неделя сутринта се събудих рано. Мама и татко все още спяха, но аз можех да чуя тихия шум от гласове, който идваше от кухнята, така че излязох и заварих баба и дядо да закусват овесена каша с ябълков сок и някакъв крем отгоре. След прегръдката за добро утро те поставиха паничка на масата и за мен и аз се присъединих към тях. Жилетката на дядо не беше закопчана и верижката на часовника се виждаше, както обикновено хваната за единия илик, и изчезваше в специалното джобче.

С лакти на масата и длани на бузите аз гледах лицето на възрастния човек и споделих с него чудесната мисъл, която току-що ми беше хрумнала.

„Дядо – казах, – може ли да получа твоя часовник, когато умреш?“

Не мога да си спомня дали сините му очи примигнаха тогава, както често правеше. Но отговорът му все още отеква в ума ми.

„Да – каза той. – Когато аз умра, часовникът ще бъде твой.“

Изпълни ме чувство на страхопочитание и вълнението ми не можеше да се опише. Мисля, че дори не започнах да закусвам, преди да отида да прошепна чудесната новина на мама. За мое удивление тя беше ужасена.

„Ти не си му задал този въпрос наистина, нали?“

Отдръпнах се и кимнах мълчаливо. Радостта от момента веднага изчезна. Тонът на гласа й ми изясни, че съм направил нещо наистина ужасно.

„не разбираш ли, че това звучи така, сякаш искаш той да умре по-скоро, за да можеш да вземеш часовника му?“ – обясни тя.

Аз се обърках и, разбира се, никога повече не споменах за това пред дядо. Но той не беше забравил. Две години по-късно, точно преди да умре, казал на мам: „И помни Зола, Лорън ще вземе часовника ми“.

След като той вече си бе отишъл, мама ми показа часовника, след това го прибра, за да го пази в малката черна кутийка, която стоеше високо на един рафт в шкафа. С течение на годините тя ми позволяваше от време на време да го подържа, да го почистя и навия, преди да го прибере отново. Винаги се радвах да го видя и да си спомня за любовта на моя дядо.

Веднъж, вече 14-годишен, вместо да върна часовника обратно, аз го поставих в джоба си и казах на мама: „Достатъчно съм голям, за да се грижа за него“.

След доста дълго мълчание тя отговори: „Не мисля, че това е добра идея, но ти решаваш“.

На следващата сутрин часовникът на дядо тръгна, подскачайки, към училище в предния джоб на моите дънки „Левис“. Учудващо често проверявах колко е часът през първата част от деня. Бях единственото дете в класа с истински златен джобен часовник. От време на време забелязвах, че другите ученици гледат в моята посока и си мислех, че може би ще се съберат около мен през междучасието, за да се възхитят на тази чудна скъпоценност. Но както обикновено, когато звънецът иззвъня, целият клас се заблъска към вратата. Докато тичаха, момчетата взимаха бейзболните си ръкавици.

Бях забравил, че когато в петък прекъснахме играта, беше ред на нашия отбор да играе. Около 35 секунди бяха необходими всички да си застанат на местата и да извикат: „Добре, давай топката!“.

Първи беше Стивънс. След това Лари Фейлдс направи удар, който го постави втори и след това беше моят ред. Репутацията ми нацар на удара беше силно разклатена, когато ударих топката близо до задното поле на първия питчер. Тогава Глен Хансен я хвана и я хвърли на Калвин, на първа база, покрай която аз току-що минах и бях близо до втора. Направих героичен отскок и се пързулнах по останалия път, като успях да докосна базата за около една десета от секундата, преди топката да бъде уловена от ръкавицата на Дал Корнфорт.

Уау! Говорим за чист адреналин! Всички крещяха едновременно. Това беше един от незабравимите моменти в живота, особено за „Мистър Зиги“ като мен. Станах поне с 10 см по-висок отпреди и започнах да се изтупвам от праха. Точно тогава ръката ми напипа нещо твърдо, равно и закръглено в десния преден джоб на джинсите. Часовникът беше там, но поради някаква причина изглеждаше странно изкривен.

О, не… Не можеше да е истина! Но беше. Все още потрепервам, като си спомня този ужасен момент.

Тогава разбрах, че съм най-глупавото момче в света. На 14-годишна възраст не разбирах много от цената на златен джобен часовник, но знаех колко много обичам дядо и че той ми го беше поверил. И сега открих, че за време от няколко секунди човек може да направи нещо, за което ще съжалява с години, а може би и цял живот.

Ето за това е седмата заповед. Тя е относно повреждането на нещо, което е чупливо, ценно и е много, много трудно – понякога невъзможно – да се възстанови.

Разбира се, някои хора няма да са съгласни с това. Един от тях се появи на популярно телевизионно шоу не много отдавна. Тя щастливо започна да тегли имена, докато забавляваше публиката с детайли от своя „колоритен“ начин на живот. Преди да мога да намеря дистанционното, тя беше споменала най-малко половин дузина известни личности, с които твърдеше, че е спала.

За хората, които споделят тази гледна точка, това е смел и нов свят, чиито граждани казват, че той е „революционен“ и носи голямо „освобождение“, отварящо вратата на изобилна свобода и щастие.

Но те бъркат – и то не защото някой е издал указ, който да развали забавлението им. Бъркат, защото седмата заповед изразява един фундаментален закон на живота, принцип, заложен дълбоко в човешката психика. Той е основан на начина, по който сме свързани, и не можем да го нарушаваме, без да засегнем нещо дълбоко вътре в нас.

Един от най-известните пасажи в Библията ни помага да разберем защо това е така. Казвам „известен“, защото дори хора, които никога не са отваряли Библия през живота си, са чували за Битие 2:22, 23. За нещастие този пасаж е използван понякога като шега. Но ако можем да оставим това настрана за момент и да се отнесем към текста с уважението, което заслужава, ще открием, че той има дълбоко и важно значение. Ето самия текст:

„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я приведе при човека“ (Битие 2:21, 22).

Първите думи на Адам при вида на това красиво създание, което идва към него, показват, бе разбира какво се е случило. Развълнуван, той възкликва: „Тази е кост от костите ми и плът от плътта ми“ (стих 23).

Ясно е, че радостта на Адам отразява началото на брачните им взаимоотношения, защото ето какво е записано после:

„Затова (т.е. поради тази причина: защото жената е била взета от тялото на мъжа;. Защото тя е кост от костите му и плът от неговата плът) ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жгена си и те се бъдат една плът“ (стих 24). Това, че те отново стават една плът, е свързано с факта, че отначало са били една плът. Божието намерение е чрез сексуалните взаимоотношения плът да се съедини с плът и дух с дух.

Един добре познат термин от популярната психология описва принципа, даден в Битие 2:22-24 като „идентификация“. Да се „идентифицираш“ с някого включва повече от това да имаш чувства към него или да си загрижен за него. Смисълът е, че по някакъв мистериозен начин споделяме неговата идентичност – сякаш ние сме той. Чрез идентифицирането можем да видим света през неговите очи, да познаем неговата радост и болка. Тази мощна сила действа, когато плачем в края на тъжен филм. Сълзите ни текат, защото актьорът ни е накарал да се идентифицираме с героя на екрана, така че неговата загуба става наша.

Когато вижда това красиво създание да идва към него, Адам преживява изключително чувство за идентификация в сърцето си. Тя е част от него, защото е дошла от неговото тяло. Това е причината за невероятната сила на това преживяване, когато той възкликва: „Тази е кост от костите ми и плът от плътта ми!“. Следователно какво може да бъде по-чудесно и по-естествено за Адам от това да я вземе в ръцете си, да почувства допира на тялото й и да сподели с нея голямото удоволствие, което Бог е определил да бъде част от тяхната повторно съединяване?

Бог е създал и определил сексуалният съюз да бъде силен инструмент за идентификация и обвързване. Да го кажем по друг начин: това е „лепило“ за душата.

Това не е просто добре звучаща теория или приятна, но неясна идея. Науката е установила, че по време на секс тялото отделя мощни химически вещества. Те засилват връзката между двойката. Един хормон, наречен окситоцин, действа директно върху мозъка, за да укрепи взаимоотношенията и идентификацията. По време на полово сношение отделяното количество окситоцин се увеличава. Това означава, че Бог е определил физическият аспект на сексуалния акт да бъде част от пълната интимност на сърцето и ума, каквато всъщност представлява самият брак.

Апостол Павел говори също за обвързващата функция на секса и казва, че тя действа дори когато може да нямаме такова намерение. Споменатото означава обратното на онова, което на някои може да им се иска да вярват: че реално не е възможно да правиш секс и след това да си тръгнеш с идеята, че нищо не се е случило.

„Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница, е едно тяло с нея?“ – пита Павел. Защото „ще бъдат двамата една плът“ (1Коринтяни 6:16). Може да станете от леглото, да се облечете и да си тръгнете, но нещо е станало. Една връзка се е създала и вие отнасяте нещо със себе си. Оплитате се в мрежа, която по един или друг начин, ще ви преследва.

Исус говори също за обвързващата функция на физическата интимност. „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е направил, направил ги е отначало мъжко и женско, и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така, щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“ (Матей 19:4-6).

Подобно на Павел, Исус казва, че сексуалните взаимоотношения са Божествено определено средство, което да на прави връзката между два живота, силна и постоянна. Това е небесният начин за „циментиране“ на две сърца заедно, които след това да не могат да бъдат разделени, без това да доведе до сериозни вреди и за двете.

 

„Безопасен“ секс

 

Един от изразите, използвани от хората, които участват в сексуалната революция, е „безопасен секс“. Този израз е накарал билиони хора да вярват, че всъщност има такова нещо като безопасност в сексуалното общуване с много партньори. Идеята е, че презервативите могат да предпазват от болести. Без съмнение те могат да помогнат в някаква степен. Тяхната закрила обаче само намалява, но определено не елиминира риска. Още повече – този мит почива на идеята, че болестта е единствената нежелана последица от подобно поведение. Но резултатите от нарушаването на седмата заповед са дълготрайни и многоаспектни.

Част от този мит е и идеята, че „трябва да пробваш една кола, преди да я купиш“. Звучи логично, нали? Живеенето заедно без брак, изглежда като безопасен начин да се провери съвместимостта. Това би трябвало да е отличен метод за постигане на съвършения брак.

Странното е, че статистиката показва точно обратното. Двойки, които започват своя брак по този начин, е почти два пъти по-вероятно да се разведат в рамките на 10 години, в сравнение с всички първи бракове.

Още повече, едно скорошно изследване открие, че при съжителстващи на семейни начала двойки нивото на агресия е три пъти по-високо, отколкото при двойки, които имат брак, а нивото на жестоко насилие е почти пет пъти по-високо. И колкото по-сексуално активни са те преди брака, толкова е по-вероятно единият или и двамата партньори да предадат другия след брака. Едва ли е изненадващо, че при жени, които практикуват съжителство, се среща много по-високо ниво на депресия и много по-ниско ниво на сексуално удовлетворение, отколкото при семейни жени.

Настоящият бум на БППП (болести предавани по полов път) още повече опровергава схващането за безопасен секс. Един преглед на научната литература разкрива, че презервативите не успяват да предотвратят предаването на HIV вируса – който причинява СПИН – в 15 от 31 процента от случаите. Не би трябвало да ни изненадва тогава, че докато използването на презервативи се е увеличило за последните 25 години, нови случаи и нови видове БППП са се развили – дори още по-бързо.

През шейсетте години на двадесети век, преди началото на „сексуалната революция“, главните болести, предавани по полов път, бяха сифилисът и гонореята. Вярвало се е, че те ще изчезнат поради създаването на антибиотиците. Днес медицинската наука е открила повече от 20 широко разпространени БППП, с повече от 15 милиона нови случаи всяка година само в САЩ. Две трети от всички БППП се появяват при хора на 25-годишна възраст или по-млади. Всяка година 3 милиона тийнейджъри в САЩ се заразяват от БППП. В крайна сметка най-малко една четвърт от сексуално активните тийнейджъри биват заразени.

Водещата вирусна БППП е човешкият папиломавирус (HPV), който предизвиква 5,5 милиона нови случаи всяка година. Друга смъртоносна напаст е Chlamydia trachomatis, която поразява фалопийните тръби и е честа причина за безплодие. Медицинската наука все още няма лек срещу вирусните заболявания като херпес и HIV, който причинява СПИН. Според американския център за контрол и превенция на заболяванията СПИН е водещата причина за смърт сред 25-44 годишните.

Фактът, че цитирам тези цифри, едва ли дава правилната картина за това какво означава животът ти да е опустошен от папиломавирус или да гледаш как любимият човек умира от СПИН. Уверявам ди, това е ужасен начин да умреш.

 

Какво да кажем за децата?

 

Още по-тъжен резултат от сексуалната революция е петорното увеличаване на броя на децата, които израстват в дом само с един родител, Според Националния център за здравна статистика извънбрачните раждания в САЩ през 2002 г. са били 33 процента от всички раждания, сравнено със 7 процента през 1960 година. Това става въпреки повече от 1,3 милиона аборти, които са извършват годишно в САЩ.

„Няма дори и едно изследване, което да показва, че децата „се справят добре“ поради промяната в сексуалните ценности, според Патрик Фаган от Фондация „Херитидж“. Децата от домове с един родител е по-вероятно да бъдат насилвани от своите баща или майка; да отидат в затвор; да повтарят клас, да напуснат училище или да отпаднат от него; да използват марихуана, кокаин и тютюн; да носят оръжие; да имат сериозни емоционални и поведенчески проблеми; да страдат от физически и здравни проблеми; да бъдат сексуално активни; да станат родители без брак; да страдат от депресия или да извършат самоубийство.

Всичко това са само някои от по-очевидните резултати от „свободата“, която съществува. Определено е вярно, че е станала раздикална промяна в моралните стандарти на някои елементи от обществото. Но да ги описваме като „освобождение“ или да ги представяме като напредък или усъвършенстване е, като да се хвалим със свободата да пушим. Всъщност годишният брой на хората, които умират в резултат на сексуалната революция, много пъти превишава годишния брой на умиращите от тютюнопушене.

 

Получаване на контрол

 

Исус Христос казва, че прелюбодейството започва от там, където и свършва – в сърцето. „Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай“. Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Матей 5:27, 28).

Той признава, че сексуалната възбуда започва в ума и че той бива стимулиран от сетивата – когато гледаш „жена, за да я пожелаеш“. „Умственият“ секс – неконтролирани сексуални фантазии – може да изглежда като приятно и невинно прекарване на времето, но не е. Гледането на сцени, които възбуждат сексуалното желание, и слушането или четенето на истории и описания на секс, силно стимулират подобни фантазии. Така че това е мястото, от което трябва да започне борбата за самоконтрол.

Обичайно е да се говори за замърсяване на природата от тежката промишленост. Но друг тип „замърсяване“ е също толкова и много повече разрушително и разпространено. Това е замърсяването от хора, които използват сексуално стимулиращи снимки по билбордовете, в печата, по телевизията и навсякъде.

Днес бушува публичен дебат относно сексуалното възпитание. Една група настоява да кажем на младите хора, че единственият „безопасен секс“ е въздържанието: Просто кажете не“. Техните опоненти протестират, че тази идея „просто не действа“. Че без значение колко пъти им казваш, те така или иначе ще го направят.

И двете групи са прави. Разбира се, младите хора никога няма да могат „просто да кажат не“, ако това е всичкото, което правим за тях. И как биха могли, когато са бомбардирани ден и нощ със силно възбуждащи снимки и сексуална порнография в медиите? Трябва да им обясним – и нека изоставим п реструвката: всички ние се нуждаем от това, не само тийнейджърите – че сексуалният контрол започва там, където Исус е казал: в умовете ни. Ако позволяваме да бъдем докарвани постоянно „до ръба“ – ако планът ни на защита е да спрем, когато сме до точката на бедствие – със сигурност ще паднем.

Ето къде се включва силата на избора. Рекламите може да съдържат стимулиращи снимки, но те не могат да ни накарат да продължим да ги гледаме или да купуваме продуктите им. Хората, които пишат текстове за песни, може да включват в тях вулгарни думи, но не могат да ни накарат да слушаме, или да фокусираме вниманието си върху тяхната вест. Никой не може да ни задължи против волята ни да продължаваме да гледаме порнографско видео или телевизионна програма, след като разберем накъде отиват нещата, или да продължим да бъдем приятели с хора, които настояват и ни натрапват своите фалшиви ценности, афери и завоевания.

Стоим на върха на Ел Пеньол, гигантски монолит от пясъчник, който рязко се извисява на стотици метри над околността в Колумбия. С някои приятели пуфтяхме и охкахме по целия път от 649 стъпки (около 220 метра) до върха.

За голяма наша изненада там не видяхме защитни огради, бариери или дори предупредителни знаци. Един приятелски настроен пазач ни каза, че е на тази работа вече от 20 години.

„Някой пада ли е от ръба?“ – го попитах.

„Да – отговори той. – Около 30 души“.

Шокиран, казах: „Тези хора искали ли са да скочат, или това са били инциденти?“

„Не знам. Никога не успяхме да ги попитаме“. Той, изглежда, се забавляваше от този отговор.

След като поговорихме малко, ние се разходихме наоколо. Равното място на върха, заема около един акър. Любопитното е, че точно зад ръба няма стръмна пропаст. От различните страни просто се появява постепенен наклон надолу. Всъщност не изглежда толкова опасно.

Докато наблюдавах, започнах да си мисля, че може би ще е интересно да се разбере дали човек може да дойде достатъчно близо до ръба, за да успее да погледне надолу. Можехме да гледаме на километри разстояние във всички посоки, но щеше да е много по-вълнуващо, ако можехме да погледнам право надолу, нали?

Хм, добре! Какво ще стане, ако се приближа малко по-близо до ръба. Ей, това било забавно! Но все още не мога да видя достатъчно добре… Всичко е наред, мамо! Не се тревожи! Разбира се, че няма да рискувам да стигна до края… Ах… А-а-а-а!

На върха на Ел Пеньол няма предупредителни знаци. Но се радвам, че Исус ни е оставил ясно предупреждение в Своето учение относно седмата заповед. Той ни казва дори да не се приближаваме до „ръба“. Решете за себе си какво ще гледат очите ви и за какво ще мисли умът ви. Не позволявайте на порнографските рекламни агенти и на филмовите сценаристи да определят съдържанието на вашето мислене.

„Всичко, що е истинно,

що е честно,

що е праведно,

що е любезно,

що е благодатно,

– ако има нещо добродетелно

и ако има нещо похвално,

– това зачитайте“.                    Филипяни 4:8

Тук трябва да прокараме линията в битката за чистота. Можем да я спечелим само като избягваме злото, като ангажираме ума си с позитивни и възвишаващи идеи и като направим Бог номер едно в живота си. „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб се уповава“ (Исая 26:3)

 

Отново цели

 

В едно съвършено общество можем да завършим тази глава още тук, но ние живеем в прогнил и страдащ свят. Без съмнение някои от хората, които четат това, се връщат към преживяванията, които биха искали по-скоро да забравят.

Веднъш група мъже отишли при Исус, като влачели една жена. Хвърлили я пред краката Му като непотребен парцал. „Учителю – казали те, – тази жена беше хваната в самия акт на прелюбодейството“ (Йоан 8:4).

След като се справил с фарисеите лицемери и те си тръгнали, Исус казал на жената: „Къде са тези, които те обвиняваха?“.

Изненадана, тя отворила очи и се огледала. „Няма никой, Господи“ – промълвила тихо.

Въпросът на Исус е за всички, които, подобно на тази жена, са били завладени от греха, но след това в отчаяние и разкаяние е трябвало да носят тежките последици. Той й казал: „И Аз не те осъждам. Иди си и не съгрешавай повече“.

„Бог не изпрати Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:17).

„Затова няма осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (Йоан 8:1).

„Не мисля, че това е добра идея“ – беше казала майка ми, когато исках да взема часовника на дядо в училище.

„Хей, аз съм вече на 14! Знам какво правя!“ – бях отговорил аз.

Когато се случи нещастието, ми изглеждаше, че съм счупил най-ценното нещо на света и че от нищо друго не може да боли толкова много.. Но оттогава съм разбрал, че това не е така. Има неща, които определено са по-ценни от златен часовник и от повреждането им боли повече, отколкото бих могъл тогава да си представя.

От този ден насетне знам за доста повече от 30 души, които преминаха „ръба“ по отношение на седмата заповед. Виждал съм и болката, и далеч достигащите злини, причинени от това, което са направили. Но съм бил също така и свидетел на изцелението, надеждата и възстановяването и знам, че тези неща са възможни.

Повредата, която направих през онзи ден на часовника на дядо, се оказа поправима и няколко седмици по-късно той отново си тиктакаше вярно, както винаги. Всъщност аз все още го нося днес.

Славя Бога за седмата заповед. Тя ми показва, че Той ни обича и се грижи достатъчно, за да ни предупреждава относно тази ужасна опасност. Също така съм благодарен, че прощението и възстановяването са възможни и на разположение на всеки – безвъзмездно.

Лорън Уейд, Десетте заповеди:
Какво, ако го направим по Божия начин?
Copyright © 2006 / Превод от английски Милен Георгиев, С., 2011

 

Към (3):

http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/07/23/3-syvremennost-i-demodirani-niakolko-ot-10-te.981991

Към (5): http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/12/13/5-syvremennost-i-demodirani-5-ot-10-te.1030658

 



Гласувай:
10
1



1. анонимен - Хубав постинг!
24.07.2012 14:26
Благодаря за постинга,Надя! :) Вярно е,че вече знаех за повечето проблеми,описани в поста,но имаше и някои нови,които си паснаха със старата информация.
цитирай
2. анонимен - Аз съм алвин-,,анонимния" - получи се ,,бъг"
24.07.2012 14:27
анонимен написа:
Благодаря за постинга,Надя! :) Вярно е,че вече знаех за повечето проблеми,описани в поста,но имаше и някои нови,които си паснаха със старата информация.

цитирай
3. nbrakalova - Благодаря за постинга, Надя! :) ...
24.07.2012 15:12
анонимен написа:
Благодаря за постинга,Надя! :) Вярно е,че вече знаех за повечето проблеми,описани в поста,но имаше и някои нови,които си паснаха със старата информация.


А аз благодаря за отделеното време и споделеното отношение, allvin!
цитирай
4. minevv - ох
18.06.2014 15:30
kolko елесно да ти спуснат правилата свишше
цитирай
5. nbrakalova - kolko елесно да ти спуснат прави...
21.06.2014 22:52
minevv написа:
kolko елесно да ти спуснат правилата свишше


Лесно?... Тогава защо, "спуснати" наготово, на практика се оказват трудни за изпълнение? :)
цитирай
6. minevv - хахах
23.06.2014 16:17
ми за да ви е страх......... хем свише, хем подчинени- и оправдани ;-)))
цитирай
7. nbrakalova - ми за да ви е страх. . . . . . . . . хем с...
23.06.2014 23:33
minevv написа:
ми за да ви е страх......... хем свише, хем подчинени- и оправдани ;-)))


Страх, подчинение?!... Извинявайте :) напомнихте ми часовете по предмета "Комунизъм"...
Съобразяването с дадена препоръка е въпрос на доверие, а не на подчинение и страх. Гражданските закони например се създават с цел да осигурят ред и спокойствие в обществото. Този обаче, който наруши законите, става зависим от тях и понася последствията от това. Свободен е онзи, който се съобразява с тях. Същото важи и за моралните принципи, които са препоръчителни, а не забранителни. Човек има правото, т.е. свободата, да избере да не се съобразява с тях. Все пак не трябва да се забравя, че човек е свободен в избора си, но е роб на последиците от него. Затова е и препоръката: Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. (Яков 2:12). :)
цитирай
8. minevv - не
25.06.2014 14:26
говорите за божи закони...

и доста книжнина е била изгорена. преди векове
моралните принципи са съзнателно приети/обосновани/ .. но .. не е за този закон
цитирай
9. nbrakalova - говорите за божи закони. . . и доста ...
25.06.2014 20:12
minevv написа:
говорите за божи закони...

и доста книжнина е била изгорена. преди векове
моралните принципи са съзнателно приети/обосновани/ .. но .. не е за този закон


Да, споделих части от Декалога с гледната точка на Уейд, но принципът спрямо всеки закон е един. Ако се съобразяват с него (бил той моралният или граждански), той няма власт над човека и в този смисъл човек е свободен от наказателното му действие. Ако обаче бъде нарушен, законът влиза в сила и осъжда нарушителя. Човек е свободен само, за да направи избора си, но последиците от него (видими или не, в момента или след време) са неизбежни. В Новия завет Декалогът е наречен не само "закона на свободата", но и "царския закон". Ако при изработването им, създателите на гражданските закони се основават на него, то със сигурност качеството им ще е по-добро.
цитирай
10. minevv - da
26.06.2014 10:19
ленин-двободата е добре осъзната необходимост..
Но, реална, научна, а не спусната от нищото!
Иначе 10-те са мъртвородени-неизпълними
Само погледни - не пожелавай жената
и непрелюбодействай...
та това е срещу природата........!!
цитирай
11. nbrakalova - Към minevv (1)
26.06.2014 19:08
Не съм съгласна. Свободата е повече от осъзната необходимост. Свободата е морално право на всяко мислещо същество. Без тази свобода няма нравственост, има роботи, инстинкти… Какво е казал Ленин за хора като мен не може да бъде критерий, въпреки че в училище ни го налагаха. Защото при хора като него няма свобода, а налагане на тяхното убеждение над всяко друго особено що се отнася до "свобода" – на мисълта или начина на живот.
"Нищото"… И все пак нещата са започнали от някакво "нищо". Понятието "научна" е доста разтегливо, защото много от научното вчера, днес е преосмислено. Затова трябва да се внимава по отношение на "научното" като принципен критерий, поради ограничеността му и зависимостта му от времевото познание. Освен това, науката няма отношение към морала, а свободата е обект на морала, не на лабораторни опити. Във всеки случай нравствеността е (принципно) обект на религиите, а не на науката, която борави с опита, докато в основата на нравствеността е любовта (не сексуалната, разбира се) или нещо друго в зависимост от съответната религия :)
цитирай
12. nbrakalova - Към minevv (2)
26.06.2014 19:08
Това, че дали, защо и как "10-те … мъртвородени" са неизпълними, е отделна тема за разсъждаване. Също и по въпроса за "природата" (разбирам – човешката). Двигателят в поведението и действието е МОТИВЪТ. Оттам кой го контролира… Това, че нещо не го можем, не значи че то не е добро, както и че съобразяването с него няма да гарантира добро за самата личност и за околните. Има едно т.нар. "златно правило", което, разбира се, е популярно не в оригинал, а именно: "…всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците." (Матей 7:12) Нечие материалистично мислене обаче го е обърнало точно обратното и днес се повтаря и ръкопляска на: "Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!" Има огромна разлика обаче между това "да НЕ ПРАВИШ…, което не искаш да направят и на теб" и "ДА ПРАВИШ това, което желаеш и на теб да направят". "И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях." (Лука 6:31).
Така мисля аз, а вие сте свободен да мислите по друг начин, което е Ваше неотменимо право. Както казва Волтер: "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш".
цитирай
13. minevv - хахахах
30.06.2014 14:08
"Така мисля аз, а вие сте свободен да мислите по друг начин, което е Ваше неотменимо право. Както казва Волтер: "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш".
цитирай""""""""""""""""
Цитата не е най добре преведен..
Да не забравяме, че природата / не човешката ;-)) / е най-големия утвърдител...
а човека е слаб... и умственно
цитирай
14. minevv - ох
30.06.2014 14:58
жена си....
Свободата не е право, а се заслужава!!!!!
природата си е природа, а не човешка?? не мога да ги разделя
мотивът е следствие от понятието
цитирай
15. nbrakalova - Не ох-кайте :)
30.06.2014 22:10
Това, че съм жена Ви дава право на известно първенство, което обаче не изключва равнопоставенността... Но това е друга тема. Както и темата за слабостта на човешкото естество.
Не говоря за политическа свобода, а за свободата на избора за всяка постъпка, действие, решение.
Човешката природа (със склонността й към зло) е нещо различно от природата, която ни заобикаля. Заобикалящата ни среда не носи отговорност за действия, докато човекът, като морално същество (т.е. със способността му да избира между добро и зло) носи отговорност за действията си. И тези действия във всички случаи са мотивирани - било от интерес, било от себеотричане и жертвоготовност. Колкото до "заслужава"-нето, то човек безспорно заслужава следствието на постъпката си, която е избрал да осъществи.

П.П. Ако имате по-точен превод на цитата, може да го споделите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 389459
Постинги: 157
Коментари: 690
Гласове: 2816
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930