Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2011 09:33 - СЪВЕСТТА... вчера, днес, утре... (ч. 1)
Автор: nbrakalova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2613 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 09.01.2012 01:15


Има ли наука съвестология?

„Изобщо не вярвам, че философията на морала

може да бъде построена на научна основа.

Науката няма никаква власт над човешкия дух.

Затова всеки опит да бъде сведена етиката

към научни формули е обречен на неуспех.

Съдържанието на научната теория

сама по себе си

не съдържа морална основа

за поведението на личността.”

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

 

 Всяко научно изследване започва с някакви въпроси, а последвалата работа или опровергава първоначалната нова идея, или я утвърждава. По тази причина и ние започваме с въпроси нашето изследване на съвестта.

Моралът обхваща едни или други норми на поведение, установени от традицията или наложени от текущия исторически момент (респ. – период), или възприети и утвърдени в практиката като специфични неписани правила в дадена социална група. Някои от тези правила се узаконяват в рамките на държавната общност и стават част от правото. Нравствеността е вътрешно състояние на човека. А етиката е наука, чиито предмет са моралът и нравствеността.

В известен смисъл съвестта заема централно място в тези три понятия.

Мнозинството хора възприемат морала като нещо относително, зависещо от традициите, от класовата или расова (етническа) принадлежност, възрастта, националността, материалното, финансово или обществено положение, мирогледа и т.н. С други думи, колкото са хората, толкова са и моралните ценности.

А истината е, че съществуват общочовешки ценности и общочовешки морал. И ако е така, тогава би трябвало да има и абсолютна – вечна и неизменна – етика. Какви биха могли да бъдат нейните параметри? Същият проблем е поставен и обстойно разгледан в труда на проф. Димитър Киров „Структура и граници на християнската етика” (изд. 2010 г.).

Удивителното е, че по някакъв необясним начин съвестта подсказва на всеки човек същността на тези ценности и на този морал. В такъв случай, изследвайки съвестта, бихме могли да стигнем до същността и принципите на тази абсолютна етика.

Втората стъпка във всяко сериозно изследване е литературният обзор, т.е. описание на вече известните факти, идеи и изводи. Върху този фон проличават новите факти, идеи и изводи, които биха могли да разкрият и обосноват следващите изследователи.

Ако тръгнем по този път, бързо ще стигнем до един особен парадокс: няма научни изследвания на съвестта и е изключително трудно да се намери научна литература по тази тема. Длъжен съм да отбележа едно особено изключение. Това е фундаменталният труд на проф. Г. Пашев „Православно-християнско учение за нравствеността”[i] (изд. 1939 г.). В тази работа ще намерите както добри научни разяснения по нашата тема, така и вдъхновени прозрения на един дълбоко и искрено вярващ човек.

Другото изключение са работите на Е. Уайт. Наистина тя не е изследвала съвестта като учен, но е разгледала проблема достатъчно задълбочено от теологична гледна точка, което е отразено в нейните произведения.

Като своеобразен антипод на тези двама автори съм представил основните тези на проф. Леонид Архангелски, един твърдолинеен марксист, материалист и атеист. Той е преподавал етика в Московския държавен университет, а по неговия учебник (изд. 1974 г.) са се учили и студентите от много други висши учебни заведения в бившия СССР. Приемам, че неговите основни тези са достатъчно представителни за марксизма, тъй като същите тези могат да се срещнат и в много други подобни трудове[ii].

А ако става дума за популярната книжнина, в нея проблемът за съвестта също е отразен крайно недостатъчно. Прегледайте например нашата периодика през последните 40-50 години и ще се убедите, че не е лесно да се намери статия, в чието заглавие да фигурира думата съвест. Това е твърде странно, като се има пред вид, че журналистиката е призвана да доставя на читателя, слушателя и зрителя актуални и достоверни вести.

Едва в последно време, човек може да намери чрез интернет няколко статии, например на Росен Алексиев, Станка Владева, както и различни мнения по темата, в повечето случаи, дори без автор.

А думата вест е съставна част на съвест. Дори един толкова изтъкнат работник в областта на словесната култура като Гилбърт Честъртън[iii] изразява удивлението си от това, че връзката между тези две понятия въобще не се осъзнава от съвременните журналисти (изд. М., 1984 г., с.254).

Интересно е, че и в психологическата литература от времето на социализма, проблемът за съвестта обикновено се отминаваше с мълчание. Като пример бих посочил „Обща психология” (М., „Просвещение”, 1976) – под редакцията на проф. А. Петровски, един от водещите психолози в бившия Съветски Съюз. В целия колективен труд – учебник за педагогическите институти – няма нито дума за съвестта. Дори в онзи раздел, който е посветен на така нар. висши чувства, които според неговите автори Г. Фортунатов и Г. Якобсон, „изразяват духовния свят на човека”, не се казва нищо по нашата тема. Подобна е картината и в други случайно подбрани учебници от онова време (пропускам списъка, както и подробностите по горецитираните издания, намиращи се в края на книгата – бел.м., Н.Б.).

Толкова важен въпрос, а така малко е писано за него!

Защо е така?

Не е много трудно да се установи и ние ще го направим заедно в следващите страници. Ще установим, че със съвестта са свързани – пряко или косвено, много и много социални и личностни събития, че това как действително ще решаваме тези или онези проблеми, зависи от нашата готовност да се вслушваме или да не се вслушваме в съвестта си.

Ако е така, отново пред нас ще застане въпросът, защо няма наука за съвестта?

Науката се занимава с наблюдаеми и измерими величини, същности и събития. За целта тя разполага с необходимите методики и технологии за наблюдение, експериментиране, измерване, съпоставяне, както и с теоретични подходи за изясняване произхода, същността и закономерностите на нещата и явленията. По такъв начин науката се превръща в отличен познавателен инструмент. Но същите неща очертават и границите на нейната приложимост. Всичко, което е извън тези граници подлежи на изясняване само по косвен път. Така и съвестта – един духовен феномен – остава извън възможностите на науката. Тя не разполага с инструментариум за наблюдаване и експериментиране със съвестта. Не може да измери нейните параметри. Не е способна да я моделира и прогнозира. За да може науката да разбере произхода и същността на феномена съвест, нейните възможности и особености, науката трябва да привлече и да използва методи и средства от други познавателни области – изкуство, философия, религия. Но ако направи това, науката ще изневери на собствената си строга и точна методология.

Това е и коренната причина да няма до сега наука съвестология.

От друга страна, ако започнем системно да изучаваме и да изследваме Библията, ще установим, че огромно число Божии дарби и благословения, описани в нея, са пряко или косвено свързани със съвестта. Описаните в Библията проклятия и осъждания – също. Оказва се, че нашите мисли и изживявания, поведението ни и говоренето ни, реалните ни действия и възможните ни планове така или иначе са свързани с този уникален феномен.

Излиза, че ако искаме да опознаем съвестта, в това число и личната си персонална съвест, задължително трябва да минем през Библията – най-древният и основен съвременен учебник по съвестология. А ако още няма наука за съвестта, нищо не пречи да я създадем.

Искам да ви поведа в едно удивителни пътешествие, към един странен свят, който науката още не е изследвала, а по всичко изглежда, че не би и могла. Ако ирационалното можеше да се обясни рационално, то не би съществувало. А ние всеки ден се убеждаваме в неговото съществуване.

Това е един необикновен свят, в който много неща изглеждат невъзможни, но впоследствие се оказва, че са възможни. Мнозина считат, че той представлява само една илюзия. Всъщност това е реален свят на дълбоки падения и на невероятни извисявания.

Светът на човешката съвест.

Това не е лек път. [...]

Желаете ли да изминем този не лек път заедно?

Ако е така, тогава тази книга е написана за вас.

 

Хр. Гешанов, „Съвестта”,

Изд. „Интеграл Г”, С., 2011.

 



[i] Проф. Димитър Киров – д-р на богословските науки, дългогодишен преподавател в Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, автор на значими произведения в областта на християнската етика.

[ii] Например А. Гусеинов (1974 г.), О. Дробницкий (1977 г.), В. Капранов (1975 г.). В. Пошатаев (1977 г.). Същите тези застъпват и група немски професори по психология и доктори на психологичните науки от „социалистическия” период на Източна Германия (1985 г., с.570).

[iii] Гилбърт Кийт Честъртън (1874-1936) – виден английски писател, литературен критик, есеист и журналист.




Гласувай:
6
0



1. minevv - ne ste prawi
15.08.2014 09:38
науката е философия
...........
цитирай
2. nbrakalova - Науката е свързана с опита. Ако ч...
05.10.2014 21:21
Науката е свързана с опита. Ако човек й повярва, като на бог, тогава би могло да се говори за философия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 439645
Постинги: 164
Коментари: 735
Гласове: 2926
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031