Когато делникът ми беше щур и млад,
танцувах върху дансинг като луда
и смайвах целия останал свят,
и правех по салони малко чудо.
Въртях се в рокендрола и туист
и стенеше под вихъра паркета,
изкарваха ме честичко на бис
като дошла от някоя планета.
Ала какво не прави възрастта:
проскърцва в стави и морални норми
и пак танцувам, ала не така,
разнасям се, но в по- нормални форми.
Утехата се крие във това,
че някои и досега си спомнят,
танцьорката ,отпреди n....лета,
която още вихърът я носи.
13 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА

световен шампион по шахмат - Анатолий Карпов /и не само той/: "Приятно вспомнить молодость"!
Чудесен стих, Роси. Образът на танцьорката буквално изникна пред очите ми. По този случай поздрав с това парче /най-горе/:

Трогната съм за парчето.