Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2019 17:47 - НЕБЕСНО ПОКЛОНЕНИЕ
Автор: nbrakalova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1943 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 13.04.2019 18:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Една от най-величествените музикални композиции на всички времена е „Месия“ от Георг Хендел, най-известна с хоровото изпълнение „Алилуя“. Използвайки основаните върху Библията христоцентрични стихове на Чарлз Джененс, Хендел композира шедьовъра си само за 24 дни. В края на партитурата той написва „SDG“ съкращение от Soli Deo Gloria, което означава „слава единствено на Бога“. Произведението е изпълнено първо в Дъблин, Ирландия, на 13 април 1742 г. пред много отзивчива публика от 700 души.

Според широко разпространената традиция обичаят хората да се изправят по време на хоровото изпълнение „Алилуя“ започва през март 1743 г. по време на дебютното изпълнение в Лондон, когато се предполага, че крал Джордж ІІ бил толкова развълнуван, че се изправил на крака и всички останали в залата направили същото. Някои критици оспорват тази история заради липса на съвременни исторически доказателства. Независимо откъде произлиза, този обичай е преминал през вековете и все още се изпълнява като символ на благоговение към възвисения Христос. []

Из: Алберто Р. Тим. Всеки ден – ново начало. С., 2018.

***

„В живота на великите хора често се наблюдава следният парадокс: когато всичко изглежда изгубено, когато всичко се руши, те са най-близо до победата. Точно в момента, в който Георг Фридрих Хендел изглежда победен, той създава творение, на което е съдено да му донесе световна слава“… Така пише за Хендел изследователят на неговото творчество Ромен Ролан. Автор на почти 40 опери и множество инструментални произведения, когато през 1730 г. се обръща към жанра на ораторията, композиторът като че ли е изгубил любовта на публиката. Враждебно настроените английски аристократи, които предпочитат да слушат италианските композитори, започват да късат афишите му и публиката престава да посещава неговите концерти. Хендел решава да напусне Англия, където е живял четвърт век, и на 8 април обявява своя последен концерт, но очевидно силите му все още не са го напуснали: само за 24 дни, от 22 август до 14 септември, той създава една от най-хубавите си оратории – „Месия“. Хендел работи вдъхновено и когато завършва „Алилуя“, облян в сълзи възкликва: „Мислех, че пред мен се е отворило небето и виждам Твореца на всичко тленно“. Това е един от най-щастливите моменти в живота на композитора.

Знаменитата оратория „Месия“ („Месия“ означава „Спасител“) е създадена в разгара на жестоко стълкновение на композитора с лондонската „върхушка“. Ето защо произведението е изпълнено за първи път под диригентството на автора в приютилия го Дъблин (Ирландия) през 1742 г. Получил покана от лорд-наместника на Ирландия да ръководи тамошните концерти, в края на 1741 г. Хендел пристига в Дъблин, където в програмата на Филармоничното общество вече звучат негови творби. Тук, за разлика от Лондон, той е посрещнат с ентусиазъм, за което свидетелстват ликуващите му писма до Джененс няколко дни преди Нова година. Концертите преминават при голям успех – до началото на месец април вече са се състояли 12. И, накрая, на 13 април 1742 г., под ръководството на автора в Great Music Hall за първи път е изпълнена „Месия“. Това е единственият благотворителен концерт, даден от Хендел в Дъблин. От този момент нататък се установява традицията „Месия“ да бъде изпълнявана в полза на нуждаещите се (в последните години от живота на композитора той редовно изпълнява тази оратория в полза на Лондонския приют за сираци и установява монопол върху приходите от концертите. Композиторът издава и забрана партитурата, както и откъси от нея, да бъдат публикувани, докато е жив.)

Някои изследователи приписват на Хендел не само музиката, но и текста на ораторията. Той обаче принадлежи другиму – на литератора Чарлз Джененс (1700 – 1773), близък приятел на композитора. Според легендата, Джененс заявил, че музиката на „Месия“ едва ли е достойна за неговите поеми. Самият либретист, използвайки евангелските мотиви за раждането, подвига и триумфа на Иисус, не персонифицира действащите лица. Той включва в ораторията няколко текста от Новия завет. Първото послание на апостол Павел към Коринтяните и Псалм №2 столетие преди това, в епохата на Английската революция, са преведени от великия английски поет Джон Милтън, по чиято трагедия Хендел скоро ще напише и следващата си оратория – „Самсон“.

В Лондон „Месия“ среща съпротивата на църквата и до края на 40-те години е изпълнена само пет пъти. Заглавието й е забранено, на афишите е обозначено просто „Духовна оратория“. Впрочем, докато Хендел бил жив, независимо от библейския сюжет, творбата рядко звучала в английските църкви – концертите обикновено се провеждали в театъра или в други светски публични зали. Последното изпълнение на „Месия“ било само 8 дни преди смъртта на композитора. Самият той свирел на органа. Съществуват множество авторски варианти на „Месията“ на Хендел , тъй като композиторът постоянно променял ариите, съобразявайки се с възможностите на певците. В родината на автора, Германия, Месия прозвучала за първи път през 1772 г. в превод на немски език на знаменития поет Клопщок; следващият превод принадлежи на не по-малко известния поет Хердер.

На континента ораторията обикновено се изпълнявала в редакцията на Моцарт, направена за Виена през 1789 г. Именно в този вид „Месия“ била известна през целия XIX век и си спечелва широка популярност. […]
Софийска филхармония –
https://sofiaphilharmonic.com/profile/hendel-oratoria-mesia/

***

През 1969 година, изцеден от живота, умира Джак Керуак, автор на библията на бийт поколението – „По пътя”. Неговата леля разказва как в една от тежките си депресии по-рано, той по цял ден седи в любимото си кресло, пие уиски, гледа движението на света по телевизора, включен без звук, а по уредбата мощно звучи ораторията „Месия” на композитора от ХVІІІ век Георг Фридрих Хендел.

Близо тричасовата оратория „Месия” проследява живота и деянията на Исус Христос, описани в евангелията. Преди два века това е нещо като рок-операта „Исус Христос суперзвезда” за нашето време. Казвам го само за да дам ориентир, но трябва да се помни, че ораторията на Хендел е сътворена като истинска икона – с много вътрешна вяра и упование от автора. А също е представена пред общество, което възприема изцяло сериозно, а не скептично – или поне леко иронично, като нас – образа на Месията. Така или иначе, самият Хендел живее като истинска суперзвезда на своята епоха. 

Неслучайно заглавието на документалния филм за живота му, появил се през 2008 година в родната Германия, е „Хендел, животът на поп-идола”. (…)

Хендел е първият композитор в света, за когото е написана биография. Също е първият, на когото е издигнат паметник приживе. Част от живота му е публична и пълна с ексцентрични постъпки, докато другата част е напълно скрита от хорските очи, много факти от нея и досега си остават загадка. Няма загадка обаче по отношение на музиката му, която е наистина безсмъртна.

Пламен Асенов –                                                                                                                       http://bnr.bg/plovdiv/post/100556235/velikite-evropeici-georg-fridrih-hendel

***

[] Когато изучава ораториите му, един друг велик композитор, Бетховен, възкликва: „Ето от кого трябва да се учим да постигаме с най-скромни средства потресаващи ефекти.“

Най-известната оратория на Хендел е „Месия“, в която той описва живота на Исус от раждането до възкресението Му, използвайки много пасажи от Библията. Днес, много хорове изпълняват тази оратория на Рождество или Великден. Продължителността й е около 3 часа, а Хендел я е написал за 24 дни без да напуска дома си!

Има много истории свързани с написването на „Месия“. Един ден докато Хендел пишел хорът „Алелуя“, прислужникът, който както обикновено му носел храна, с учудване открил, че композитора плачел! Хендел му казал: „Мисля, че видях пред мен цялото Небе и самия Бог Всемогъщи!“

Друга популярна история за хорът „Алелуя“ е тази, че когато крал Джордж II го чул при първото му изпълнение в Лондон, той бил толкова развълнуван, че станал на крака. По тогавашният протокол, когато кралят се изправел, всички трябвало да се изправят, така че цялата публика също станала на крака. Оттогава насам, когато се изпълнява тази част от ораторията „Месия“, хората от публиката се изправят.

През 1759 г. по време на последното изпълнение на „Месия“, което Хендел дирижирал (по случай 74-тата му годишнина), той отговорил на ентусиазираните ръкопляскания на публиката с думите „Не от мен, а от Небето идва всичко!“

Очаквайки смъртта си, след последния си концерт, Хендел споделил с приятелите си, че единственото му желание било „да умре на Разпети Петък, с надежда да се събере отново със своя Господ и Спасител в деня на Неговото възкресение“. Той умира в съботата след Разпети Петък и е погребан в Уестминистърското абатство.

Хендел е написал много оратории по библейски теми, като надеждата му била посланието им да променя хората. Музиката му, и особено ораторията „Месия“, продължава и до днес да променя живота на хората, защото прокламира Евангелието. (…)

Текстът на хорът "Алелуя" на български:

|: Алелуя! :|
|: Защото Господ Бог Всемогъщи царува! 
Алелуя! Алелуя! Алелуя! Алелуя! :|

Световното царство
стана царство на нашия Господ, 
и на Неговия Христос; и на Неговия Христос; 
и Той ще царува за вечни векове, 
и Той ще царува за вечни векове. 

|: Цар на царете и Господ на господарите, :| 
и Той ще царува за вечни векове, 
Цар на царете, за вечни векове, 
и Господ на господарите, 
|: Алелуя! Алелуя! :|

http://www.pitata.org/index.php?id=198&atrGrp=newspaper&atrId=198&rating=100#.XLHnnDAzaR0


***

„Издигнете, порти, главите си,
и бъдете издигнати вие, вечни врати,
и ще влезе Царят на славата.  

Кой е Тоя Цар на славата? 
Господ могъщият и силният,
Господ силният на бой.  

Издигнете, порти, главите си,
и бъдете издигнати вие, вечни врати,
и ще влезе Царят на славата.

Кой е Тоя Цар на славата?
Господ на Силите,
ой е Царят на славата” (Псалм 24:7-10).

Древните градски порти са били свързани със стените, но въпреки това са били обособени като самостоятелна структура. Обикновено те са били от дърво и камък, или от дърво, обковано с метал. Псалмистът говори за порти от мед и порти от желязо (Псалм 107:16). Често те са били двойни (Исая 45:1) и са имали тежки ключалки и лостове (1 Царе 23:7). Понякога градът е имал две стени и затова е имало и две порти с разстояние между тях. При първата порта е имало страж. Когато Давид беше в Маханаим, очаквайки резултата от битката с Авесалом, Писанието ни казва: „А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам” (2 Царе 18:24). Разстоянието между двете порти се е използвало за различни цели. (Mannersand Customs of BibleLands).

*** 

Най-известната част от ораторията-шедьовър на Хендел, хорът "Алелуя":

  






Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1625039
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031