Самотата като състояние на духа и като усещане е присъща само на силните хора. Това състояние не е достъпно за всеки, защото повечето от нас изпитват непрекъсната нужда от социални контакти и не могат да живеят без обкръжението си, което им помага да оценят света около себе си и да се отразяват в него. Само истински мъдрите хора ценят самотата и това е единственият им начин да достигнат до вътрешна свобода и да овладеят първичната си природа. Това са хора, преодолели всички предразсъдъци и способни да възприемат различията във всичките им форми.
Малко са тези, които могат да издържат в пълна изолация насаме със себе си. Но именно отшелниците са хората, които достигат до прозрение и духовно съвършенство, прекарвайки години в самота. Уникален пример за вътрешно свободен човек е Сидхарта - основна фигура в будизма. Едва на 29 години той решава да избяга от всемирното страдание, напуска царството си и става аскет. Шест години той броди из долините на р.Ганг, сблъсквайки се с житейската реалност, смъртта и страданията на хората. Така на 35 годишна възраст той достига просветление.
Самотата като състояние на доброволна изолация няма нищо общо със самотността. Самотните хора са нещастни, защото са лишени от желани от тях контакти и възможности за изява, докато тези, които съзнателно търсят уединение са способни да творят и развиват разума си личности. Те обичат свободата и имат нужда да са насаме със себе си.
Когато сме сами се чувстваме отговорни само за себе си. Факторите, с които трябва да се съобразяваме и които влияят на изборите ни са по-малко, което ни прави и по-свободни.
07.04.2012 15:13
24.08.2012 12:19
Самотата е някакъв глад за други хора. Липсва ти другият човек.
Не си достатъчен сам за себе си - празен си.
Поради което всеки иска да бъде в тълпата и се обгръща
с всякакви взаимоотношения просто за да се самозалъже,
да забрави, че е самотен.
Но тази самота избухва все отново и отново.
Никое взаимоотношение не може да я скрие.
Всички взаимоотношения са толкова тънки и крехки.
Дълбоко вътре в себе си ти знаеш много добре,
че дори и когато си в тълпата, ти си сред странници.
Ти си странник и сам на себе си.
Всички мистици са минали през планините в търсене на усамотение. Усамотението е позитивно чувство,
то е да чувстваш своето същество
и да чувстваш, че си си достатъчен сам за себе си.
Самотата е болест на сърцето.
Усамотението е лечение.
Тези, които познават усамотението, са отишли завинаги отвъд самотата.
Дали са сами или с други хора, те са центрирани вътре в себе си.
В планините са сами, в тълпата са сами,
защото са разбрали, че усамотението е наша природа.
Дошли сме на света сами и ще си отидем от света пак сами.
Между тези две състояния на усамотение, между раждането и смъртта,
ти пак си сам - но не си разбрал красотата на усамотението,
поради което си изпаднал в нещо като заблуда - заблудата на самотата.
За да открие своето усамотение, човек трябва да излезе от тълпата.
Докато постепенно забравя света,
цялото му осъзнаване се концентрира върху самия него
и се получава една експлозия на светлина.
Той за първи път разбира красотата и блаженството на това да бъдеш сам, огромната свобода и мъдростта на това да бъдеш сам.