Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06 15:55 - ОРГАНИЗАТОРИТЕ на ДЕНЯ НА ДЕТЕТО в ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 73 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 01.06 23:46


Автор: К. Гербов

За първи път в България Денят на детето е отбелязан през 1926 г. От 8 май следващата година инициативата за официалното му ежегодно празнуване се поема от Съюза за закрила на децата в България. Той е учреден на 14 юни 1925 г. и отначало е към структурите на Българското дружество „Червен кръст”. Пръв председател е проф. д-р Стефан Ватев. Основна цел на СЗДБ, заложена в неговия устав е: „да се грижи за всестранното физическо и духовно развитие на детето”. През 1934 г. съюзът вече е независима организация – юридическа личност. Още от създаването си той е член на Международния съюз за закрила на децата, със седалище в Женева. В Царство България честването на Деня
на детето има всенароден характер и по своята мащабност се сравнява само с празника на светите равноапостоли Кирил и Методий. Отбелязван е отначало в деня на християнския празник Неделя на мироносците, който е вторият неделен ден след Великден. Приближаването на Деня на детето давало повод на организаторите на празника от СЗДБ да започнат засилена обществена пропаганда на грижите за децата и привличане на общественото внимание към този проблем. Както споделя една от активистките на съюза: „Денят на детето се устройва не за да се създадат удоволствия за децата... Манифестации, публични речи,

image

Многолюдно шествие за Деня на детето в София, 20 май 1928 г. Начело са Андрей Ляпчев и Софийският митрополит Стефан. Лозунгът „Не забравяйте пострадалите от землетресението деца”, насочва към земетресението в Чирпан, станало същата година на 14 април.

 

сказки, изложби и др. целят да заставят общественици, възпитатели, майки и бащи в този ден да откъснат вниманието си от всички други интереси и да го насочат към идеите, манифестирани от съюза за закрила на децата...” Основна от споменатите идеи била: да се създаде в цялата страна мрежа от организации, чрез които да се промени нагласата и отношението към децата, да се нахранят бедните деца, да се спасят болните и да се пробуди готовността да се помага винаги на изпадналите в беда деца.

image

image
Идеите на Съюза за закрила на децата в България, изразени от
участниците в едно от шествията за Деня на детето в София.

 

За отпразнуване на Деня на детето в България още в 1927 г. е създаден специален комитет под председателството на княгиня Евдокия, дъщеря на бившия български цар Фердинанд І и сестра на цар Борис ІІІ. В съвета, наречен по-късно Върховен съвет, участвали също Софийският митрополит Стефан, министрите на просветата и на войната, представител на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, представители на ръководството на Съюза за закрила на децата в България, видни общественици и изтъкнати творци на художествени произведения за деца. След женитбата на цар Борис ІІІ патрон на честването на Деня на детето и на самия СЗДБ става съпругата на царя – царица Йоана. Денят на детето, повсеместно отбелязван в цялата страна, се превръщал в истинско събитие за съответния град и е подробно отразяван в местния печат. През седмицата се организирали благотворителни акции и публични събрания. Лекари, педагози и юристи изнасяли реферати и беседи, които също били публикувани в пресата. На самия Ден на детето се уреждали молебен, манифестация, обяд за бедни деца, концерти и пр. Марките с лика на княгиня Мария-Луиза Сакскобургготска са поръчани за Деня на детето. През 1937 г. Денят на детето е трябвало да бъде отбелязан и с издаване на специална емисия пощенски марки. Последното действително се осъществява, но несериозното отношение на Държавната печатница осуетява своевременността и целесъобразността на мероприятието и днес само пощенските архиви ни представят истинската картина на случилото се. На 31.ІІІ.1937 г. Главната дирекция на Пощите телеграфите и телефоните в България моли писмено Министерството на финансите да се възприеме идеята за отпечатване на пощенски марки с лика на Нейно Царско Височество княгиня Мария-Луиза и да се направят до Държавната печатница необходимите за това разпореждания „с оглед да се използува Деня на детето”. Приложеният към писмото протокол от 5.ІІІ. с. г. на Комитета за пощенски марки и карти към дирекцията визира конкретното решение: „Да се издадат специални пощенски марки с лика на Н. Ц. В. княгиня Мария-Луиза по проектите, представени от държавната печатница, като цифрите поставени вдясно от лика се поставят в долната част на марката, а на тяхно място се постави коронка. Марките да бъдат със стойност от 1, 2 и 4 лева и се пуснат в 300 000 екземпляра. Надписът „България” да се замени с „Царство България”. Марките да се пуснат в обръщение най-късно в началото на м. юни т. г.” Молбата е приета и е издадено решение за издаване на марките. Писмото-поръчка на Отдела за държавни ценни книжа към МФ до Държавната печатница за отпечатване на пощенското издание е от 10.ІV.1937 г. и носи гриф „тв[ърде] бързо”. В заявката за издаване на марките общо взето се повтарят исканията и решенията на ГД на ПТТ с едно допълнение: предвиденият за отпечатване тираж е завишен на 500 000. Марките са обявени за „обикновени” и затова специални изисквания към тях не са поставени. На 22.IV.1937 г. с ново писмо ОДЦК уточнява за печатницата цветовете на марките и изпраща „оригинала за пощенските марки надлежно одобрен от двореца”. Марките не излизат в уговореното време. Едва на 7.VII.1937 г. е установено и докладвано, че: „машината за дълбок меден печат, както и принадлежащите й уреди, са ангажирани с печатането на календара на печатницата за 1938 г.” Работата по отпечатването се придвижила не по нареждане от „височайше място”, а поради опасността от нарушаване на плана на Главната дирекция на ПТТ по приходите от маркоиздаването. Тя щяла да загуби 3,5 милиона лева при план 10 милиона, ако не издаде марките. Затова министърът на финансите срочно заповядал да се спре печатането на календара и се започне отпечатване на марките. Моментът, свързан с повода на издаването на марките с лика на княгиня Мария-Луиза, обаче е пропуснат, и затова валидирането им е отложено. Едва с окръжно № 342 от 28.IX.1937 г. Централното управление на Българска народна банка информира своите клонове и агентури: „Отпечатани са обикновени пощенски марки с лика на Н. Ц. В. княгиня Мария Луиза от 1, 2 и 4 лева и с лика на Н. В. Царя от 2 лева, за продажба на които даваме следните нареждания: 1. Тия марки ще бъдат в обръщения от 3 октомври т. г., а банковите клонове и агентури ще почнат продажбата им на 2 октомври т. г., за да могат пощенските станции на 3 октомври да облепят подадената кореспонденция за вътрешността на Царството и чужбина. 2. Срокът за циркулацията на тия марки е до изчерпването. 3. Понеже отпечатаното количество от тия марки е ограничено, то ще се изпратят на по-големите банкови клонове и агентури без остатък, така че искания за марки да не се отправят до службата за държавни ценни книжа.”

Трите марки имат еднакъв сюжет. Проектът за тях очевидно е бил изготвен, като е използван портрет от фотоснимка. Малката княгиня е с прибрана коса, облечена в българска народна носия. Марките с образа на Мария-Луиза, не пуснати своевременно за Деня на детето през 1937 г., се появяват по пощенските гишета в деня, в който се отбелязва възцаряването на бащата на княгинята. Не знаейки подробностите от предисторията им, филателистите остават с впечатление, че тези марки са издадени по повод навършване на петгодишната възраст на княгинята и така ги отбелязват в каталозите. Мария-Луиза, обаче, е родена на 13 януари 1933 г. и към октомври не е била навършила още 5 години. На 25.VI.1940 г. по предложение на Съюза за закрила на децата в България и на Благотворително дружество „Евдокия” Министерският съвет взема решение да внесе за разглеждане и гласуване в Народното събрание „Законопроект за отпечатване на пощенски марки, с част от чистия приход от продажбата на които да се подпомагат организациите за покровителстване, отглеждане и закрила на децата”. Идеята била ежегодно на определени дати да се отпечатват и пускат в продажба благотворителни пощенски марки, които да са в употреба не повече от един месец, като с придобитите суми от свръхтаксите

image

Марките за княгиня Мария-Луиза са с неин портрет на четири години.


на марките или част от получените суми от продажбата им в определен размер и начин, да се подпомагат организациите за покровителстване, отглеждане и закрила на децата в България. Няма сведения дали проектозаконът е приет или отхвърлен. Пощенски марки, отговарящи на предложението, през следващите години обаче, не се появяват.

image

image
Шествие по повод Деня на детето в София


В сайта „Изгубената България” е публикувана серия от снимки (виж връзките по-долу в „Използвани източници”), представящи шествие за Деня на детето в София. Тук, в началото на тази статия, бяха показани две от тези снимки. Горните две са също от въпросната фотосесия. Вижда се официалната трибуна, аранжирана пред Централния военен клуб (доскоро Централен дом на народната армия) на бул. „Цар Освободител”. Сред лицата, заели почетно място на трибуната са Софийският митрополит Стефан, царица Йоана с малката княгиня Мария-Луиза, Богдан Филов. Няма сведения кога е проведено заснетото шествие. Би трябвало да се предположи, че става дума за 1940-1942 г. Най-вероятно Богдан Филов присъства на трибуната в качеството си не на министър-председател, а на министър на правосъдието, какъвто е бил през 1940 г. В своя дневник за 1941-1942 г. министър-председателят Б. Филов не отбелязва да е бил през май или юни на честване на Деня на детето. Времето, когато се провежда шествието, може да се определи приблизително и по портретите на княгиня Мария-Луиза и княз Симеон, децата на цар Борис ІІІ, които виждаме поставени на трибуната зад официалните лица. Княгинята е с прибрана коса и вероятно с плитка, както е и на трибуната. Бъдещият Симеон ІІ не изглежда да е на повече от две години. Той вероятно и затова не е на трибуната.

 

Използвани източници: 1. Кристина Попова. Националното дете. Благотворителната и просветна дейност на Съюза за закрила на децата 1925-1944 г. София, Изд. ЛИК, 1999 г. http://www.history.swu.bg/dete.htm 

2. Държавен архив, ф. 159, оп. 7, а. е. 10 и 25.

3. Изгубената България, 1940-1950. http://www.lostbulgaria.com/?cat=346  ; http://www.lostbulgaria.com/?cat=346&paged=2  ;
http://www.lostbulgaria.com/?cat=346&paged=3 ;;

image

Княгиня Мария-Луиза и княз Симеон Търновски.

Източник: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11557

  



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 798494
Постинги: 326
Коментари: 1320
Гласове: 4704
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031