Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05 16:41 - КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АРХЕОЛОГИЯТА НА БОЙНИТЕ ПОЛЕТА?
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 167 Коментари: 2 Гласове:
8



Неделин Бояджиев

Археологията на бойните полета е поддисци­плина на археологията. Създадена е през XIX век в Англия и САЩ. Първите изследвани чрез археологически разкопки бойни полета са тези при Нейзби – 1646 г. и Марстън Мур – 1644 г. (в Англия) и при Ли­тъл Биг Хорн – 1876 г. в Монтана (САЩ), къ­дето археолозите са успели да уточнят хода на сраженията. Този вид археология изслед­ва даден археологически хоризонт, в който са били проведени военни действия. Това може да включва както бойни полета, къде­то позициите на армииите, родовете войски, въоръжението на войниците и хода на сра­жението са известни от текстови документи, така – и бойни полета, за които няма истори­чески данни какви сражения са се провели там. Археолозите, които развиват този вид археология, са: Едуард Фицджералд, Томас Карлайл, Питър Нюман, Пол Робъртс, Ри­чард Фокс, Дъглас Скот, Тим Съдърланд и др. През 1996 г. чрез интердисциплинарен подход е изследвано бойното поле при Та­утън – 1461 г., където се е провело едно от сраженията по време на Войната между две­те рози – бялата и червената (символи на родовете Йорк и Ланкастър). Това е първото цялостно изследване на сражение от епохата на средновековието.

Военната археология е част от военно-исто­рическата наука. Къде обаче е нейното мяс­то? Военната история е неразделна част от общата история, а от друга страна е част и от военната наука. Военната археология е едно от трите направления на военно-исто­рическите изследвания: военната история, която изследва историческите (писмени и устни) извори; военната археология, ко­ято изследва веществените източници (за­щитно и нападателно въоръжение, военна техника,фортификационни съоръжения, предмети от военния бит и др. под.) ; и накрая – експерименталната археология, близка до военно-историческите реконструкции.

Тази научна дисциплина се различава от во­енната история по това, че не се занимава с причините и повода за конфликта, а изслед­ва бойно поле и с веществените доказател­ства за наличието на сражение или по-малък въоръжен конфликт и неговия ход.

Археологията на бойните полета включва изучаването на военното дело, защитното и нападателното въоръжение и военните

image

image

технологии от праисторията, древността, средновековието и съвремието. Тя разглеж­да също така и събития като граждански вълнения, включително – публични демон­страции и бунтове. Тази наука съчетава под­ходи и методи на археологията с история­та на военните и граждански конфликти. Конфликтите през ХХ век са предимно вой­ни на основата на етническа и национална идентичност, а гражданите и тяхната среда на обитание (жилищни сгради, селища) са неразделна част от тях. Тук влиза и т. нар. „тотална война” – ангажиране на цялото на­селение и на цялата икономика в сферата на военното дело (преминаването на икономи­ката на „военни релси”). В археологията на съвременните конфликти се взима предвид политическото и военното влияние на кон­фликта.

Изследването на археологическия матери­ал, намерен при разкопки, проведени на бойното поле, биха могли да допълнят или да опровергаят версията, записана в учеб­ник по история, научна монография, свиде­телски разказ, песен или стихотворение, ко­ито може да представят ограничена гледна точка, да са изпълнени с предразсъдъци или да са фрагментарни. Нека не забравяме, че историята се пише от победителите! Военна­та археология идва на помощ, когато тряб­ва да се локализира бойното поле или да се уточнят размерът на бойното поле; родове­те войски, участвали в сражението; индиви­дуалното въоръжение на воините; ходът на сражението; броят на жертвите, паднали в боя, или – различните видове наранявания по скелетите.

Както при всички други археологически разкопки, всички събрани доказателства следва да се отчитат, а не някои да се игно­рират, ако не са част от доказателствата за конфликта, който се разследва. Находка, първоначално преценена като неподходяща част от събрания археологически материал, може да се окаже по-късно уникална. Един пример: смята се, че първият изстрел с огне­стрелно оръжие в Европа е бил произведен през Късното Средновековие. Въпреки това, не е ясно под каква форма е бил „снарядът” – той може да е бил връх на стрела, пирон, каменно или метално топче, или пък – дори метални фрагменти.

Обсадата на замък не се счита за типично­то бойното поле. Но може да има сражение извън замъка – при излаз и контраатака от страна на защитниците на крепостта или пък – при пресрещане на вражески подкре­пления пред нея от страна на обсаждащи­те. Бойното поле обхваща широк спектър от обекти: открити терени (полета), гори, планински проходи, градове, реки, мосто­ве, валове, преградни стени, брегови ивици, плитки морски води. А морските сражения се изследват от друга археологическа под­дисциплина – морската археология.

В днешни дни целостта на някои бойни по­лета може да е нарушена от: шосета, желе­зопътни линии, тръбопроводи, жилищни сгради, промишлени сгради, селскостопан­ски сгради, земеделски земи, каменни кари­ери или нещо друго.

Военната археология няма за цел да просла­вя конфликтите и войните продължение на дипломацията с военни средства”. Едно е да четеш в книгите за романтиката на „слав­ните битки” или да гледаш военен филм, съвсем друго е да се озовеш на бойното поле от недалечното минало, осеяно с гилзи от патрони и снаряди, или – до зловещ масов гроб, пълен със скелети. Викингите нарича­ли кораба „морски кон”, кръвта – „потта на меча”, битката – „буря от мечове”, а трупо­вете – „пир за вълците и лешоядите”. Нищо романтично няма в ужасите на войната, свързани с масов гроб, пълен с разчленени и обезглавени скелети, например.

Археолозите изследват театрите на военни­те действия, бойните полета, върху които чо­вешките действия и технологиите оформят „пейзажа”. Те проучват също и материална­та култура, свързана с хората - личните вещи на войниците, офицерите и цивилните слу­жители.

Първата световна война (1914 – 1918 г.) е конфликт, който мобилизира голям брой войници и сложна и разнообразна гама от материалната култура. Разкопките и гео­дезичните измервания, проведени в юж­ната част на Йордания, където по време на Първата световна война воюват османските сили, от една страна, и бедуинските племе­на и британските сили под командването на Лорънс Арабски, от друга страна, изследват системата от траншеи и окопи, военните ла­гери и находки като монети, гилзи от кур­шуми и снаряди и др.

Археологията на бойното поле може да се използва и за разследване на гражданските вълнения. Например, по време на „клането Питърлу” (Peterloo massacre) през лятото на 1819 г. в Манчестър (Англия) много цивил­ни граждани са били убити. (Тогава армия­та атакува 80 000 души, които са се събрали, за да протестират против безработицата и лошите икономически условия и да искат промени в Конституцията и всеобщо изби­рателно право. Убити са ок. 20 души, а други 700 или повече са ранени. Трудно е да бъде прецизиран истинският брой на жертвите, тъй като много от ранените криели раните си поради страх от отмъщение от страна на

image

image

властите.) Въпреки че това е било по-скоро граждански конфликт, който се е провел в градска среда, а не – типично сражение меж­ду две армии, учените очакват да открият археологически доказателства под формата на скелетни травми, ако бъдат открити ске­летни останки на (поне част от) участниците в конфликта. Археологическите доказател­ства могат да бъдат използвани, за да бъдат потвърдени или оспорени историческите записи, посветени на събитието. В подобни случаи се говори по-скоро за „археология на конфликта“, а не – за „археология на бойно­то поле”.

В съвременния контекст на археологията на конфликта се вписват и откритите масо­ви гробове на жертвите на потисничеството, открити в Ирак след втората война в Пер­сийския залив през 2002 г. В тази връзка има, за съжаление, твърде много приемственост между тези останки и други, намерени в ма­сови гробове от праисторическата епоха. Въ­преки че оръжията се променят с развитието на човешката цивилизация, крайният резул­тат от всеки конфликт е неприятно подобен – смърт, травми, разрушения, опропастени човешки съдби…

Археологическите записи на останки от во­енни действия или от по-малки конфликти се разграничават и от съдебния контекст. Ако са изминали повече от 75 години от вре­мето на конфликта, е все по-малко вероятно някой да бъде съден заради участието си в исторически събития, които все още се раз­следват.

Бойните полета предоставят уникална въз­можност за изследване на материали от вторични продукти от човешката дейност, свързана със сражения или с по-дребни кон­фликти. А откритите артефакти са уникал­ни „подписи” и „пръстови отпечатъци”, сочещи определени видове човешко пове­дение, което може да бъде установено чрез тяхното изучаване.

Манипулативното изкривяване на истина­та, свързана с конфликта или сражението, често се използва за влияние върху общест­веното мнение и поради това е потенциално опасен инструмент. Така се фалшифицира историята и се създават митове или най-мал­кото – неточности в събитийността.

Въоръжените конфликти са ключов аспект от човешката история, те са двигателите на промяната. Има важни исторически съби­тия, които водят до социални и политически промени (например – раждане или загиване на държави, смяна на управляващата динас­тия, смяна на националното правителство или пък - смяна на формата на държавно­то управление). Такива събития са: нашест­вията, войните, революциите, въстанията, бунтовете, сраженията, въоръжените кон­фликти, дуелите. Бойното поле може да се разглежда като театър на социално-полити­чески преход, засягащ понякога съдбите на милиони хора. Ако сраженията са препи­нателните знаци на историята, то бойните полета са страниците на нейния учебник, върху които тези пунктуационни знаци са били написани с човешка кръв. Офице­рите и войниците са писали историята със собствената си кръв и с кръвта на врагове­те на своята държава.

Всеки археологически обект има свой собст­вен особен вид доказателства, в зависимост от историческия период, от който датира. Важно е да се припомни, че съответните про­учвания и произтичащите от тях тълкувания трябва винаги да се извършват от експерти в използването на определен тип анализи. Един мултидисциплинарен екип ще може

image

чрез интердисциплинарни подходи да из­влече най-голямо количество информация от изследваното бойно поле.

При изследване на бойни полета от пери­ода на двете световни войни археолозите се натъкват, освен на артефакти, също – и на фортификационни съоръжения – окопи, траншеи и „лисичи дупки” (индивидуални укрития от огневата сила на врага).

Всяко бойно поле има свой собствен индиви­дуален и уникален артефактичен „подпис“, представен от находките, намерени на него. Става дума за артефакти, които са били из­губени или изоставени там преди, по време на или след сражението.

Воините обикновено предпочитат да из­ползват най-ефективното защитно и напа­дателно въоръжение и най-ефективните технологии, които могат да си позволят или с които са успели да се сдобият. В нередки случаи се използват трофейно въоръжение и трофейни технологии, пленени от победе­ните врагове или пък откраднати от тях.

Държавните армии, обаче, често са екипира­ни с въоръжение, предоставено им от държа­вата, а то не винаги е най-ефективното към момента на дадено сражение. Например в битката при Литъл Биг Хорн (1876 г.) ня­кои от индианците са имали по-съвремен­ни пушки („Хенри”) от тези, с които била въоръжена кавалерията на САЩ („Спринг­фийлд”).

image

Разбира се, артефактите, откривани на бой­ното поле, се различават според историче­ския период, в който се е случило сражени­ето. Находките, най-общо, биват: скелети или отделни кости и черепи на хора и коне; костени, каменни, бронзови и метални оръ­жия или фрагменти от счупени оръжия; остриета на стрели; остриета на копия; ме­тални „глави” на боздугани; метални части от ножници; дървени части от стрели, от ко­пия, от щитове, или от приклади на арбале­ти, аркебузи или пушки; доспехи; шлемове; друга екипировка; лични вещи на войни­ците; пирони и болтове от обсадни машини (балисти, катапулти и др.); копчета; катара­ми за колани; фрагменти от дрехи; парчета кожа; пръстени; медалиони и други пенда­тиви; каменни или оловни топчета за му­скети; артилерийски гюллета; бомбарди и оръдия; авиобомби; гилзи от патрони; гилзи от артилерийски или танкови снаряди; пъл­нители за патрони за автомати и картечни­ци; манерки; парчета от автомобилни гуми; сегменти от танкови вериги; понякога - цели танкове, самолети, кораби или части от тях и други такива неща – в зависимост от епохата. Още - валове, прегради, а в по-ново време – траншеи, окопи и „лисичи дупки”. В редки­те случаи, когато бъдат открити монети, те помагат при опитите за датиране на сраже­нието.

Разбира се, няколко гилзи от патрони не оз­начават, че на даденото място се е провело сражение, а също така една кост не е равна на скелет, нито пък скелет е равен на цяла армия.

image

Понякога недобросъвестни иманяри, разпо­лагащи с метални детектори, или земеделци може да присвоят или да отстранят част от металните находки, което затруднява лока­лизирането на бойното поле и намирането и на други – неметални – артефакти. Някои нагли иманяри крадат дори пендативите във форма на метална плочка с името на войни­ка и неговата бойна част. Според един архе­олог, това е все едно да убиеш такъв войник за втори път; веднъж вече е бил убит физи­чески, а втория път – чрез отнемането на не­говото име и лишаването му от възможност­та неговите останки да бъдат разпознати и погребани официално. В случая с боното поле на Марстън Мур пък, през 2003 г. над 300 иманяри с метални детектори лишили науката от безценни артефакти, обирайки почти всички метални топчета от пистоле­тите и пушките, както и други метални на­ходки. Такива необмислени действия водят до загуба на ценна археологическа инфор­мация, което деформира информацията, която поднася на учените бойното поле като археологически обект.

Всички човешки останки трябва да бъдат третирани с уважение и преклонение. Поко­ят на мъртвите не трябва да бъде нарушаван, с изключение на случаите, когато скелетите са носители на важна научна информация.

Човешките и животинските костни остан­ки могат да дадат безценна информация за ожесточеността на сражението, за вида на използваното защитно и нападателно въо­ръжение, за ефективността на лечението на ранените, за пола, възрастта, здравословното състояние и травмите, а също – и за диетата на воините. Скелетите разказват още дали бойците са били избирани по височина и сила или са били събрани произволно, дали са имали предишен военен опит или са но­вобранци. Дали са обикновени селяни или аристократи. Скелетите разказват и за слу­чилото се с труповете на убитите след бит­ката – дали са били изоставени на бойното поле – за храна на животни и птици, дали са били изгорени – масово или индивидуално, дали са били изхвърлени в близка пещера, или река (или в езеро/море/океан), дали са били събрани в масов гроб или пък са били погребани индивидуално. Дали някои са били отнесени до фамилното гробище (или до фамилната гробница) или до църковно/ манастирско гробище и – погребани там. Ако са били погребани в общ масов гроб, подре­дени ли са били по някакъв начин или – про­изволно захвърлени вътре… Погребението в масов гроб е практикувано от неолита чак до наши дни.

Изоставянето на труповете на бойното поле може да има за цел демонстрация на сила и бруталност, може победилата армия да е бързала да се оттегли от полесражението, за да избегне нов военен сблъсък в най-близко бъдеще с по-силен противник, може викин­гите да са оставили труповете на гарваните, понеже вярвали, че валкириите ще ги от­ведат до портите на Валхала (царството на убитите, обителта на блаженството, жили­щето на радостта, дворецът на боговете, за­лата на воинската слава). В някои случаи, по заповед на владетеля, години след сражени­ето, скелетите са били събирани от бойното поле и погребвани в ями. Археологически­те разкопки на такива ями сочат наличие в тях на цели скелети или на черепи и части от скелети.

Понякога войнишки скелети са откривани и в по-различен контекст: в потънали военни кораби, в рововете около замъците или – в основите на сринати сгради или крепостни стени.

Когато скелетите са открити в разчленено състояние, е трудно да бъдат реконструира­ни (особено – ако липсват части от костния материал) и идентифицирани.

image

Списание "Българска наука" брой 38, юни 2011 г., с. 107-113 



Гласувай:
8
0



1. germantiger - +
07.05 00:09
Разбира се за тази археология знам,но също така разбира се,за клането при питърслу не знаех :)
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. germantiger - +
07.05 00:15
germantiger написа:
Разбира се за тази археология знам,но също така разбира се,за клането при питърслу не знаех :)


Не се съмнявам, че си знаел - за мен беше ново :), на което попаднах като че ли случайно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 785498
Постинги: 313
Коментари: 1290
Гласове: 4614
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930