Исус има да свърши толкова много за съвсем кратко време. Най-малкото, трябва да опише живота си пред своите ученици. Решил е в последните часове преди Пасха да покани на прощална трапеза последователите си, за да се сбогува с тях и да станат те свидетели на неговото завещание. Ще трябва да разчита на тях да го разпространят по-нататък. (…)

… из цял Ерусалим кипи трескава подготовка в последните часове преди Пасха. За празника всичко трябва да е съвършено. За угощението трябва да се купи агне, но не какво да е, а едногодишно неопетнено мъжко животно. Всеки дом трябва да се очисти от подквасения хляб. (…)

В палата на първосвещеника Каяфа (…)

В бившия дворец на Ирод Антипа, където Пилат Понтийски и съпругата му Клавдия за пореден път трябва да издържат Пасха, няма такива приготовления. … Него малко го е грижа за еврейските традиции…

***

Юда Искариот наблюдава втренчено и дебнешком Исус с надеждата, че Назарянина най-после ще разкрие какви са плановете му за Пасха, а той ще успее да се измъкне и да предупреди Каяфа. (…)

***

Близо до храма, в крепостта Антония – огромната цитадела, където се намира гарнизонът на римската войска, стотици войници се стичат към трапезарията за вечеря. Казармата е свързана с храма в северозападния си край и повечето мъже са били на пост този ден. Те минават през предназначената само за тях порта, за да се озоват на широката четиринайсет метра площадка над колонадата, която върви покрай стените на храма. Оттук е лесно да се държат под око еврейските поклонници, които се суетят около последните приготовления за Пасха. За войниците цялата седмица е била изтощителна и хаотична, те с часове са стояли под жаркото слънце. Но утрешният ден ще е най-трудният от всички. (…)

Гарнизонът обикновено наброява малко повече от петстотин войници и още толкова помощен персонал. Но заедно с легионерите на Тиберий, пристигнали от Кесария за Пасха, бройката е набъбнала до хиляда, като и те са придружавани от пълен набор помощен персонал и лична прислуга, за да има кой да подковава конете, да се грижи за багажа и да носи вода. Ето защо сега в трапезарията е шумно и цари оживление, докато мъжете се настаняват около масите (…)

Двайсет от войниците седят надвесени над храната с ясното съзнание, че на следващия ден ще видят заколението не само на овце. Тези дванайсет са от отряда на смъртта, мъже с внушителна мощ и непоколебима жестокост, натоварени с тежката задача да приковават осъдените на кръста по римски обичай.

Всеки отряд на смъртта се състои от четирима мъже, наричани quaternio. Петият, центурионът, известен с името exactor mortis, контролира действията им. За утрешния ден ще са необходими три групи екзекутори, защото трима затворници са осъдени на смърт. Първоначално бичуване ще се извърши в границите на Йерусалим, но трудната работа по приковаването на кръста трябва да стане извън градските стени – на хълма Калвария, или както му казват евреите на арамейски – Гулгалта. В историята той ще остане с името Голгота. Всяка една от трите думи означава едно и също: череп, каквато е формата на ниското възвишение, където се извършват екзекуциите. Даже сега, докато quaternion поглъщат вечерята си, дървените стълбове, на които ще бъдат приковани осъдените, са вече забити в земята. Тези staticula са на мястото си през цялото време, очаквайки пристигането на patibulum, напречната греда, която осъденият сам трябва да донесе.

Всъщност разпъването може да стане и с по-малко от петима души. Но римските стандарти са високи и задача на всеки от палачите е да следи работата на другарите си от quaternion, за да е сигурно, че към затворника няма да бъде проявена никаква снизходителност. По-малоброен отряд едва ли би бил толкова усърден в работата си. Затова на следващия ден тези добре обучени войници ще пристъпят към изпълнението на задачата си с пълна отдаденост. Всеки пропуск може да доведе до наказание и за тях.

Един от осъдените, когото предстои да разпънат, е обикновен убиец на име Варава. Другите двама са заподозрени в съучастие. На сутринта отрядът на смъртта ще започне ритуалната подготовка по разпъването. Предстои им тежък физически труд, а в края на деня дрехите и телата им ще са подгизнали от кръв.

Но войниците от отряда на смъртта са свикнали с това. Нещо повече – някои от тях наистина обичат работата си. Това са главорези, яки мъже от Самария и Кесария, чиято работа е да отправят едно-единствено послание – Рим е всемогъщ. Нарушиш ли законите му, ще те застигне страшна смърт.

***

Здрачава се, когато Исус повежда учениците си обратно към Йерусалим за тяхната прощална вечеря. Един от техните благодетели любезно е предоставил стая на Исус в Долния град. Тя е на втория етаж, горница, в сграда близо до Къпалнята на Силоам. В средата на стаята има правоъгълна маса, висока само четирийсет и шест сантиметра. Около нея са подредени възглавници, върху които според обичая Исус и учениците му могат да полегнат докато се хранят. Стаята е достатъчно голяма, колкото всеки от тях да се настани удобно, но иначе е схлупена и скоро техните все по-извисяващи се гласове ще я изпълнят с празнична глъчка. (…)

След като се събират в стаята, Исус пристъпва към вечерята, като първо в израз на смирение умива краката на всеки от присъстващите с вода. Това е работа, която обикновено вършат робите и слугите, и определено е недостойна за опитен духовен наставник. Учениците са развълнувани от тази негова проява на раболепие и смирение, както и от самоналоженото унижение. Исус познава твърде добре както тях, така и нрава им и ги приема, без да ги съди – зилота Симон с неговите политически пристрастия; непостоянния Петър; Яков и Йоан, буйните „синове на гърма“, както ги нарича Исус[1]; крайния и често мрачен Тома; веселия Андрей; потиснатия Филип и останалите. Времето, прекарано заедно, е променило живота на всеки от мъжете в тази стая. А докато Исус грижовно и с любов изплаква от стъпалата им насъбралия се от пътуването прах, ясно личи дълбоката му привързаност към тях.

Но с течение на вечерта Исус преобръща царящата другарска задушевност в отчаяние. „Истина ви казвам – обявява той, – че един от вас ще ме предаде.“

До този момент учениците не обръщат голямо внимание на своя учител. Вечерята е сервирана и те са се излегнали около масата, бъбрят помежду си и вземат храна от малките паници. Но сега потрес и печал изпълват стаята. Всеки от учениците опитва да предположи кой е изменникът, оглеждайки се за признаци на съмнение и слабост, които биха довели до предаването на Исус. „Да съм аз, Господи?“, питат един по един те. Около масата се надига препирня.

„Един от дванайсетте е – уверява ги Исус. – Който топна с мене в блюдото, той ще ме предаде. Прочее, Човешкият Син отива, както е писано за него; но горко на оня човек, чрез когото Човешкият Син ще се предаде; добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.“[2]

Около масата отново се надига глъчка, защото всеки се допитва до съседа си кой ли може да е предателят. Петър е особено развълнуван. Той прави знак на Йоан, седнал на възглавницата до Исус.

„Питай го за кого говори“, настоява Петър.
„Господи, кой е той?“, пита Йоан, накланяйки се по-близо до Назарянина. Той му е от дясната страна, а Юда – от лявата.
„Да не съм аз, рави?“, избъбря Юда.
„Ти каза – тихо отвръща Исус. – Каквото има да вършиш, прави го по-бързо.“

В стаята е шумно от гласовете на мъжете, които оживено говорят помежду си. Повечето пропускат разменените между Юда и Исус думи, защото двамата са съвсем близо един до друг. Юда припряно става и излиза. Някои предполагат, че отива за още храна или пиене.

Предателят се изгубва в нощта. И двамата – той и Назарянина, знаят добре къде е тръгнал. Исус веднъж се е доверил на Юда, като го е направил ковчежник на учениците си и пред всички го нарича свой приятел. Но както често се случва, стане ли дума за пари, приятелството бързо изветрява.

Стиснал кесията си, Юда се промъква през улиците и сокаците на Долния град, после тръгва нагоре по стръмния хълм, за да отнесе добрата новина на Каяфа.

***

Станало е късно и Исус отново е на път. Той и учениците му прекосяват падината Кедрон по посока на маслиновите горички в подножието на Елеонската планина. Макар да знае, че сигурно са натежали от виното и храната, Исус моли учениците си да пазят, докато се изкачи на хълма и намери някое уединено място да се помоли.

„Поседете тук, докле ида там да се помоля – нарежда той на мъжете, преди да тръгне по отвесния склон. – Душата ми е прескръбна до смърт – казва на учениците; – останете тук и бъдете будни с мене.“[3]

Луната е почти пълна и хвърля обилна светлина. Исус намира усамотено място в мрака и започва да се моли. „Отче мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша, обаче не както аз искам, а както ти.“

Това е миг на силна болка и отчаяние… тази смърт ще бъде кървава, на римския кръст, съпроводена от болка и публично поругание. Хората, които са чули неговите удивителни думи в дворовете на храма, ще го видят унизен и няма да могат да проумеят как човек, който твърди, че е Син Божий, ще позволи да го разпнат. (…) думите му вече са вдъхнали надежда на хората, но целта му никога не е била да ги поведе на бунт. (…)

След като се моли близо час, Исус се връща в Гетсиманската градина. Но учениците му отдавна са заспали. „Толкоз ли не можахте един час да стоите будни с мене?“, пита ги Назарянина.

Учениците нямат отговор. Тогава Исус повторно ги моли да останат будни, докато пак се оттегли за молитва.

В самотата на нощта Исус отново моли Бог да отклони от него горчивата чаша. … „Отче мой, ако не може да ме отмине тая чаша, без да я изпия, нека бъде твоята воля“, умолява Исус.

После Назарянина се спуска надолу по склона, за да  нагледа учениците си. Те отново са заспали, очевидно необезпокоявани от тревоги и терзания. Сякаш до тях не е достигнала нито дума за страданията му или за наближаващата го смърт. Изглежда, те са способни да приемат само част от неговото учение и да се дивят как ще се изпълни всичко, но явно не могат да приемат и мрачната страна на посланието му.

Исус се връща нагоре по хълма, за да се помоли за последен път. В разказа си за последните дни на Назарянина лекарят Лука изтъква, че Исус буквално се потял с кървава пот. Това състояние е познато като хематидроза и е следствие от силно вълнение. Макар и рядко, то се среща главно при осъдените, които отиват към лобното си място.

Молитвите са изречени, Исус се връща при учениците си омаломощен. Минава полунощ, става все по-студено. Исус има на гърба си само наметка и тънката туника, които не могат да предпазят тялото му от природните стихии. (…)

„Вдигнете се“, призовава учениците си той. Гласът му е решителен. Вече ясно вижда факлите и колоната мъже, които наближават откъм падината Кедрон. Но вместо да избяга, Исус от Назарет остава на мястото си да ги дочака.

***

Предателят Юда предвожда стражите от храма към Гетсиманската градина. Всеки от тях носи меч или тояга, мнозина са с факли и фенери, за да осветяват пътя. Но светлината им не е достатъчно силна, та стражите да различат кой точно от брадатите мъже пред тях е Исус. Юда го предугажда и невинно пристъпва към Назарянина.

„Радвай се, рави“, проговаря той, целувайки Исус по бузата. Това е уговореният знак между Юда и стражите от храма.
„Приятелю – отвръща Исус, – стори това, за което си дошъл.“
После се обръща да погледне стражите. „Кого търсите?“
„Исус от Назарет“, гласи отговорът.
„Аз съм този“, отвръща Исус.

Стражите от храма не са езичници като римските войници, а евреи волнонаемници в храма. Но и те са все яки мъже, които знаят каква сила е необходима, за да задържат някого. Преди да оковат китките на Исус обаче, Петър изтегля новия си меч и отрязва ухото на Малах, слуга на Каяфа.[4]

„Тури ножа си в ножницата – нарежда Исус на вечно прибързващия Петър. – Защото, който вади меч, от меч умира.“

После Исус се оставя да бъде окован и отведен. (…)

Така Исус, хората, които са го заловили, и Юда се отправят към дома на първосвещеника в навечерието на Пасха. Учениците се тътрят след тях, уплашени за живота си. Но тъй като е посред нощ, съд не може да има. Според религиозния закон Исус трябва да чака до сутринта, за да се срещне със своите обвинители. И по силата на същия този закон, ако на следващата сутрин бъде произнесена смъртна присъда, задължително е да мина един пълен ден, за да се остави време за помилване, преди да се извърши екзекуцията. Това ще рече, че на Исус му остават поне един-два дни живот.

Исус не разчита на учениците си да го спасят. И наистина, ако се беше надявал на тях, надеждите му щяха да бъдат измамени, защото ужасените му последователи са го ударили на бяг.
(…)
Назарянина знае, че ще умре в самота. Макар да е заобиколен от мнозина, сред тях няма нито един от неговите сподвижници. Учениците му са се разбягали в нощта. А онези, които са го оковали, с радост биха го пребили до смърт, опита ли се да избяга.

И макар да не вижда никаква надежда, Исус от Назарет не се предава. Скоро ще го разпитват надълго и нашироко, а казаното от него ще остане записано за вековете. Онези, които ще го разпитват, са същите, които преди два дни той със словото си публично е унизил в храма. (…)

Подминават къщите в Горния град, които са много по-просторни и величествени от всички други постройки в Йерусалим. Скоро Исус ще бъде въведен в палатите на първосвещеника. Но там няма да го посрещне Йосиф Каяфа, а истинската духовна власт на Йерусалим. Исус е изправен пред застаряващия царствен наследник на една хилядолетна свещеническа династия. Мъжът пред него притежава огромни богатства и е толкова умел политик, че синовете и зетьовете му продължават фамилното родословие в духовенството и властта. Името на този човек е Ана, син на Сети или – както е известен в Йерусалим този застаряващ духовен исполин – Анас.

Дворът е притихнал. Вътре започва разпитът на Исус. Миг по-късно той е изненадан от внезапен и силен удар през лицето.

Идва началото на края.

(Следва)
http://nbrakalova.blog.bg/history/2020/04/17/.1706183

Бил О’Райли & Мартин Дъгард[5]. Да убиеш Исус. Изд. Книгопис, 2014.

[1] Марко 3:16-17. – Б. а.
[2] Матей 26:23, 24. – Б. м., Н. Б.
[3] Матей 26:38. – Б. м., Н. Б.
[4] Евангелистът Йоан присъства на тази сцена и после я превръща в повратен момент на своето Евангелие. – Б. а.
[5] Бил О’Райли е един от най-известните телевизионни журналисти в САЩ. Мартин Дъгард е автор на много исторически изследвания. Двамата автори в творческо партньорство са вече световноизвестен писателски тандем.