Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10 18:03 - ЕЗИЧЕСТВО, ОКУЛТИЗЪМ, НАЦИОНАЛИЗЪМ И ПОСТКОМУНИЗЪМ
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 104 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 02.10 18:04


Съществува ли в днешна България духовен преход от атеизъм и марксизъм към езичество и окултизъм?

Стефан Чурешки (1966-2012)

Публична тайна е фактът, че въпреки промените в страната от 1989 г. овластеният културен кръг, създаден от покойната Людмила Живкова остана начело на хуманитарното познание и обществени представи в България. Доразвивайки езическите вярвания на покойната дъщеря на бившия първи държавен човек (будизъм и окултизъм) този културен кръг грижливо се стреми да запази не само научните и културните си постове, но дори се самоназовава "водач на нацията"!

Така вече започната през 70-те години днес убедено може да се каже, че този кръг променя сериозно представата за духовност във висши обществени слоеве. Историята, литературата, музиката, изобразителното изкуство и донякъде философията бяха под тъмното влияние на окултизма в различните му форми. В литературата дъновист, окултист и теософ остава Богомил Райнов, бивш председател на съюза на писателите. В изкуствознанието подобна, макар и незаявена дейност води проф. Иван Маразов. В изобразителното изкуство окултната фигура е Светлин Русев, а в историята имената са толкова много, че не могат да се изброят, макар по-титулуваните от тях да са известни на всички. На дело комунистическите учени и художествени творци изповядваха нехристиянския окултен и теософски възглед.

По този начин, чрез създаване на последователи и формиране на понятиен окултен апарат, прокарван главо чрез научни среди и част от литературата, в България от най-високо място се въвеждат цели програми за налагане на нехристиянския възглед и начин на мислене. Като се започне от окултната програма "Знаме на мира" на руския масон и окултист Рьорих и се свърши до въвеждането на нехристиянски идеи в учебниците по хуманитарните дисциплини (пример за това е голямото място в учебниците по философия, отделено за източните и езотерични учения). По такъв начин окултните теософски интелектуални представи станаха неразделна част от комунизма и комунистическото тълкувание на науката и културата в България. Получава се интересна обвързаност – комунизмът въведе окултизма и източната мистика, а сега чрез окултизъм и източна мистика се запазва комунистическия дух на титулуваната културна знат в България.

Впрочем и до ден днешен най-много и най-масово се продава окултна "източна" литература в руските книжарници, което иде да покаже значението на окултните книги в България за "художествено-творческата интелигенция", оценено от модерната руска пропаганда.

Така лека полека се достига до едно ново явление, развивано във всички посоки и писти за власт над общественото съзнание. Това е явлението на окултния езически национализъм, изразен чрез парапсихологични (нелогични) постановки и защитаван посредством скалъпени исторически тези и литературни внушения. Докато за литературата нещата остават закономерно произволни поради изцяло освободения характер на художествения жанр, то за историята проблемите остават сериозни заради стриктната научна претенция на "учителката на живота".

*

Понастоящем най-сериозната мистификация, крепителка на окултизма в България е твърдението, че в миналото уж било почитано божество от централноазиатски вид, наречено "Тангра". От тази мистификация се втълпява убеждението за наличието на особена "прабългарска", "национална" религия, прозвана гръмко "тангризъм".

И лошото тук не е само изопачаването на историята. Опасното в случая с "тангризма" е възсъздаването и разпространието на една нова окултна секта, която посредством парапсихологични методи и полуфашистки твърдения се опитва да се представи за изразител и тълкувател на националната самоличност на българина. Окултната група, по-точно групи, изповядва в политико-народностен план една идеология, при която българите (тюрки или славяни) се виждат по същия начин, по който се виждат арийците в теориите на Хитлер. Фанатизмът, лъжемесианизма и откровените неистини в основанията на тази новосъздадена секта направо плашат мирния и спокоен гражданин, ценящ християнските ценности и виждащ науката като система от логически свързани постулати и правомерни твърдения.

За съжаление поради доверието си към науката, зад която се прикриват секти от този род, някои сериозни и популярни издания се поддават на мистификациите. Тревожно обстоятелство е факта, че публикации в подобен дух и насока се появяват на страниците на вестниците "Труд". Дори журналист от в-к "Нощен Труд" деятелно застана зад филмова инсинуация, направена по време на конференцията от 18-19.12.1998 г. в СУ "Св.Климент Охридски" относно произхода на българите.

Истинските исторически факти обаче сочат, че никакви данни, културни останки или писмени паметници не споменават дори името на Тангра в култа на старите българи. С много въображение неопределяемото "Тангра" се разчита върху един повреден каменен надпис от IХ в., където се виждат само откъслечни думи. Такъв откъслек обаче не доказва и не може да докаже нищо за наличието на някакъв си "тангризъм" сред българите.*

*

Освен "тангризма" изкуствено разпалваната богомилска истерия също подпомага окултният възглед. Богомилската ерес е вторият по време и принципно първи по важност жалон на модерния окултизъм. Търсенето под път и над път богомили, както и нездравият интерес на художници и писатели с дъновистки увлечения към богомилската тема по същество пропагандира нехристиянството .

Но окултните теории и виждания не се ограничават само до историята и литературата. Идеите и темите на работа на прочути и млади творци са вдъхновени от дъновизма - факт, познат на хората близо до изкуството. Известни имена в художественото творчество говорят все повече за окултизъм и теософия, отколкото за християнство и теология (богословие). Така например с участието на г-н Георги Липовански, предлаган през 1997 г. за заместник министър на културата, в едно предаване по "Неделя 150" в края на 1998 г. беше развита окултната теория за "Тангра" и "новото месианство".

Музиката също не прави изключение - например нашумелият Ангел Андонов, чието изкуство е спорно за познавачи, също изповядва или поне си придържа към окултизма на Дънов. Изглежда някакъв център много подробно и много внимателно подбира канените чужденци в България, защото известния Пако Рабан също е дъновист и с марксистки убеждения. Немалка подкрепа се получава и от Германия, особено от Бавария, където теософските училища на Рудолф Щайнер се ползват с подкрепата на министърката на образованието и културата на провинцията.

В литературата пък съществуват цели обединения за окултна и теософска мистика. Известни са няколко събирания в зала България, посветени на дъновизма и окултизма с участието на известни литератори, като поета Матей Шопкин. Дори покойният проф. Мирослав Янакиев създаваше групи в Свободния факултет, където заедно с натрапчивия парапсихолог и теософ Кубрат Томов се пропагандираха идеи несъмнено чужди и противни на християнството.

Най-сериозно влияние обаче има обема и характера на издаваната преводна литература. Огромното количество "източна литература", "тибетска мистика", "китайска медицина", "хороскопи" и всякакви гадателни издания в България правят културната картина направо постресающа. Редица вестници и издания пък се пълнят с обяви и съобщения за разни гадателни и окултни практики и дори има опит да се регистрира "образователна телевизия", където излъчваната програма да развива нехристиянското окултно виждане за света и хората. Напоследък известни издателства като "Хермес" например всецяло се преориентират в издаването на окултна книжнина, хитро и кротко наречена "езотерична", за да не се "притеснява" християнската съвест на възможният купувач. В хода на тези факти спокойно може да се каже, че не е случаен превода на издадения в голям тираж вярващ в прераждането, будист и теософ Паулу Коелю (!?!). Очевидно е, че зад тези издания и програми стоят загадъчни централи с големи финансови възвожности, заинтересовани да печелят власт и влияние в България по известната схема "власт над съзнанието-власт в политиката-власт в икономиката".

Затова в политически и обществен план фактите изглеждат твърде тревожни.

Неясна остава религиозната принадлежност на известния общественик и лекар по професия г-н Петър Константинов, който в свои изказвания и текстове е показвал също "езотерично", окултно и дъновистко пристрастие. Многозначителен е фактът, че езотерикът, теософ и окултист Ваклуш Толев  непрекъснато се появява на сбирки и събрания с представители на управляващата коалиция и дори чете програмни лекции. Дъщерята на въпросния "лектор" – Жаклин Ваклуш Толева – пък често посещава Народното Събрание, и дори струва ни се е била съветник по въпросите на вероизповеданията и правата на човека. В тази линия на разсъждение не е случаен и фактът, че в предаването "Конфликти" на Маргарита Михнева беше открита връзка между окултна "медиатативна" секта и значимо юридическо лице в Народното Събрание. Като се добави към всичко това честите лектории на подобна тема в общински зали, регистриращите се сдружения и фондации нещата придобиват сериозни размери.

Така лека-полека логично мислещият човек, за когото не е тайна връзката между наука, изкуство, религия и политика, стига до извода, че в България продължават да действат цели програми, целящи промяна на християнското съзнание и подмяната на силната православна съвест на българите.

Пристрастявяйки се към източния окултизъм и теософията, България несъмнено се отдалечава от Европа. Но по-важно е, че психическото и интелектуално здраве на народа е застрашено от налагането в общественото пространство на непривични за българина и нелогични за християнското мислене източни мистически учения. Най-тъжно и опасно е положението на младежта, която чрез лавината на окултните книги и "тибетско-будистки мистики" насилствено се отлъчва от православното християнство и от духа на традиционната българска култура.

Занижената християнска грамотност в обществото, в това число и на политиците, поражда загриженост, защото устойчивата духовна и творческа отдалеченост на интелигенцията от Църквата и християнството оставя празно място в общественото пространство. В политически план там се настанява марксизма и неокомунзима, а в културен план там застава парапсихологията и окултната мистика. Затова проблемът с окултизма, теософията и нехристиянското, неевропейско религиоподобно мислене, е по-скоро проблем на националната сигурност, отколкото проблем само на културните институции и творческите среди.

© Стефан Чурешки

http://www.pravoslavieto.com/inoverie/ezichestvo_okultizum.htm 



Гласувай:
5
0



1. nbrakalova - Материалът е случайно съхранен on-line.
02.10 18:19
След смъртта на Стефан Чурешки повече неговите on-line материали, както и една от книгите му за "Грешките, неточностите и заблудите в учебниците по история" са унищожени. Профилът му в история.бг - също.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 724968
Постинги: 280
Коментари: 1192
Гласове: 4269
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930