Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2017 18:36 - [II] 500 години Реформация (31 октомври 1517 – 31 октомври 2017)
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 678 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 31.10.2017 20:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЕДИНСТВЕНО ПО БЛАГОДАТ (2)

БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ – „ОБУВКИТЕ НА ЛЮБОВТА“

Вършим, защото сме станали

В навечерието на Реформацията християнският свят е свят на оживена и енергична религиозност. По това време повечето хора са благочестиви и верни на църквата. Въпреки това тяхното благочестие е до голяма степен подведено. Това се потвърждава дори от католическата историография: „Молитвата, животът и ученията бяха далеч от Писанието и апостолския идеал“[1].

Религиозният живот често е белязан от формализъм и рутина. Само в Кьолн, Германия, всеки ден се провеждат стотици меси, но на местния език няма нито едно молитвено богослужение, нито се дават някакви наставления на младите. Хората се стичат в манастирите, за да намерят светска и духовна сигурност. Тогава германия има около 20 милиона жители, от които 1,5 милиона са свещеници и монаси. Вярващите не са насърчавани да четат Свещеното Писание, а по-скоро да предприемат мъчителни поклоннически пътувания като пътуването до „Свещената роба на Христос“ в Трир, Германия, или да се удивяват на многобройните сбирки от реликви. Курфюрстът Фридрих Мъдри от Саксония – суверен над района, в който живее ЛУТЕР – притежава колекция от повече от 19 000 реликви[2], включващи „сено от яслите на Исус“, „клонче от горящия храст“ и „капки мляко от дева Мария“. Автентичността на тези артефакти никога не е подлагана под съмнение.

БИТКАТА ЗА ИНДУЛГЕНЦИИТЕ

Изискването на Исус да се вършат „добри дела“ (Матей 5:16) е изкривено по начин, напълно чужд на евангелието. Когато Той прощава на хората греховете им (Марк 2:5; Йоан 8:11), не ги натоварва с по-нататъшно наказание, а ги изпраща с мир. Средновековните теолози обаче превръщат милостта на Исус в сложна правна и ориентирана към делата система. Твърдят, че човек може да получи опрощение на вината чрез свещеника по време на изповед, но след това се още трябва да извърши дела на покаяние, за да компенсира греха. За щастие, той може да бъде освободен от тези дела на покаяние. Вследствие на това е разработена доктрината за индулгенциите от временните наказания за греха. От Средновековието такива индулгенции могат да бъдат закупени за мъртвите, които (предполага се) са в Чистилището. Продажбата на индулгенции е прекратена след Реформацията, но римокатолическата доктрина за индулгенциите все още съществува.[3]

Реформацията възниква заради борбата за легитимността на такива изкупителни дела и продажбата на индулгенции. Папите по онова време се нуждаят от финансиране на изграждането на базиликата „Св. Петър“ в Рим, така че насърчават продажбата на индулгенции. Започва да се разпространява „един скандален паричен бизнес“[4], пише историкът на Католическата църква Джоузеф Лорц. Един от най-итъкнатите проповедници на индулгенциите е доминиканският свещеник Йохан Тецел, който обещава на вярващите: „Веднага щом златото в ковчега иззвънти; спасената душа към небето лети“[5].

Това предизвиква гнева на младия професор по теология МАРТИН ЛУТЕР във Витенберг. В писмо до архиепископа Албрехт от Майнц той протестира срещу тази деформация на християнската доктрина: „Христос никъде не е заповядал проповядването на индулгенции, но с целия Си авторитет говори за проповядването на евангелието“[6].

Въз основа на разказа на своя приятел Филип Меланвхтон ЛУТЕР НАПИСВА СЛЕДНИТЕ РЕДОВЕ НА 31 ОКТОМВРИ 1517 Г. И ЗАКОВАВА 95-ТЕ ТЕЗИСА ОТНОСНО ИНДУЛГЕНЦИИТЕ И ДЕЛАТА НА ПОКАЯНИЕ НА ВХОДА НА ДВОРЦОВАТА ЦЪРКВА ВЪВ ВИТЕНБЕРГ, ГЕРМАНИЯ. Първият тезис е като хвърлена бомба: делата не представляват наказание за греха покаянието е постоянен начин на живот на християните: „Когато нашият Господ и Учителят Исус Христос казва: „Покайте се“, Той желае целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние“[7].

„СПАЗВАЙТЕ ЗАПОВЕДИТЕ!“

В „Трактата за добри дела“ (написан през 1520 г.) РЕФОРМАТОРЪТ разяснява какви трябва да бъдат целенасочените дела на християните. Добрите дела са само тези, които Бог изисква, а не тези, които хората изискват. Ако някой иска да знае какви са тези дела, трябва да слуша Христос, Който казва на богатия младеж: „Ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите“ (Матей 19:17).

Тези заповеди са Десетте заповеди, а не църковните канони или предания. За спазването им е необходима дадена от Бога вяра, която осигурява необходимата сила. Без Христос делата са мъртви.[8] Без дела като последица, вярата има само маска на такава: „съчетайте вярата и добрите дела, така че сумата от целия християнски живот да се съдържа в двете“[9]. Добрите дела са „знак и печат“, че вярата е истинска.[10] Вярата се проявява в любов и любовта – в спазване на заповедите.[11]

Така християните живеят „под закона, но без закона“[12]

Е. Уайт пише в същия ред на мисли, че законът наистина не може да спасява, но когато Бог впечатли сърцето с него, християнинът трябва и може да го изпълни.[13]

Борейки се с „антиномиалистите“,  „противници на закона“, в собствените си редици, РЕФОРМАТОРЪТ по онова време опровергава твърдението, че много от последователите му ще се отдадат само на „сладкото благовестие“, където оправданието на греха е по-важно от оправданието на грешника. Той предполага, че ще дойде време, когато хората ще живеят по свое усмотрение и ще казват, че няма Бог.[14]

И днес има реформаторска вест да се възстанови, да се съхрани и следва „Божият закон“, описана като „последната вест към света“[15].

***

ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА ДНЕС
Там, където теологията се сблъсква с ежедневието

Когато християните си припомнят библейската доктрина за оправдание единствено чрез вяра, преживяват пробуждане и реформация. Такъв е и случаят, когато МАРТИН ЛУТЕР се връща към апостол Павел („Павел, моят Павел“) в църковната традиция след повече от хиляда години и с тази „изключителна теза“[16] поставя началото на Реформацията от ХVІ век.

На 24 май 1738 година Джон Уесли, след като на улица Алдърсгейт в Лондон слуша ЛУТЕРОВИЯ „Предговор към Посланието до римляните“, основава движение на пробуждане в „доминиращата епоха на английската история“[17].
(…)
От друга страна, времената, през които християните се фокусират върху собствените си постижения и заслуги, винаги са периоди на упадък. Още през ІІ век наблягането на Павел върху праведността единствено чрез вяра вече не е правилно разбирано. През Средновековието неговите последователи са малцинство, а в навечерието на Реформацията преобладава становището, че „ако човек извърши това, което е по собствените му сили, тогава Бог ще добави Своята благодат“. Подобно твърдение ужасява ЛУТЕР и го кара да възкликне в лекцията си върху „Посланието към римляните“: „О, какви безумци!“[18]

ОПРАВДАНИЕ НА ГРЕШНИЦИТЕ ИЛИ ОПРАВДАНИЕ НА БОГА?

Ако разгледаме тези обстоятелства в контекста на сегашната религиозна ситуаци, те като че ли са незначителни за нашето съвремие:

В съвременната теология доктрината за оправданието играе само подчинена роля. Смята се за ограничена във времето полемика срещу юдейското законничество в апостолско време. В края на краищата тя се среща само в две от посланията на апостол Павел и по този начин има само „второстепенно значение“ за християнската доктрина за изкуплението. Твърди се, че е изчезваща доктрина, защото историческата ситуация, за която е формулирана, днес вече не е уместна.

Изключение от сегашната липса на интерес се отбелязва само в областта на екуменическата църковна политика, където „Съвместната декларация“ от 1999 година между Папския съвет за насърчаване на християнското единство и Световната федерация на лутераните претендира за „принципен консенсус“ относно доктрината за оправданието, определена от папа Бенедикт ХVІ като „крайъгълен камък по пътя към единството на християните“[19]. Но оттогава насам нещата около този документ постихнаха, тъй като според мнозина коментатори той казва с подобни думи само онова, което продължава да бъде разбирано по различен начин.

И накрая, повечето хора, често от светските среди, вече не търсят един „милостив Бог“, както го е правил ЛУТЕР, а питат дали този Бог наистина съществува. Ако съществува, тогава трябва да се оправдава за цялото страдание и зло по света!
Разбира се, повечето хора със светско мислене не са настъпателни атеисти. Преобладаващото отношение сред тях е „практичен атеизъм“ – мироглед, при който човек не се бори против Бога, а просто го пренебрегва, тъй като живее доста добре и без Него.

НАШЕТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛТВО

Как ние, християните, можем да намерим подход към такива хора и да подобрим представата им за благовестието? Повечето не знаят какво представлява грехът, а камо ли за това, че преди всичко грехът е престъпление срещу Бога (Псалми 51:5-11). Освен това не знаят как може да бъде простен той (1 Йоан 2:2) и че пълноценният живот включва мир (Римляни 5:1) и надежда (Тит 2:11-14), каквито не се срещат в този свят.

Въпреки че хората като че ли не оставят място за Бога, те страдат от вина на хоризонтално ниво: междуличностни конфликти, социална и политическа несправедливост, войни между народите и унищожаване на природата, която е самата основа на нашето съществуване.
(…)
Осъзнаваме, че отчуждението помежду ни и от околната среда се крие в отчуждението ни от Дарителя на живота, от Създателя. Присъдата на апостола е ясна: „Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха“ (Римляни 3:11,12).

Нашата опитност свидетелства за истинността на твърдението на Писанието: „Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се н аучили да правите зло“ (Йеремия 13:23).

Проблемът се крие не толкова в обстоятелствата, колкото в самото човечество, което е неспособно самтО да контролира себе си и да намери решение за този свят. Както казва Исус, а апостол Павел потвърждава: „Защото от сърцето произхождат зли помисли“ (Матей 15:19), а аз съм „продаден под греха“ (Римляни 7:14). Грехът (в единствено число, като състояние) е крайно загърбване на Бога и насочване към творението: смятаме, че сме господари на живота си. Това отношение води до грехове (в множествено число, действия на греха).

ТОГАВА КАКВО ДА ПРАВИМ?

Единственото решение на тази дилема се крие в Исус Христос от Назарет, „абсолютният Човек“, чиито живот, смърт и възкресение гарантират сегашното и бъдещото спасение. Той е живял сред нас „в света“, но не „от света“. Той е пътят обратно към Бога, защото като Божи Син самият Той е „откровението на Бога“ (вж. Йоан 14:6,9).

Ако сме честни, трябва да признаем, че човешкият стремеж за постигане на един „чисто нов свят“ наистина е утопичен. Въпреки огромния технологичен напредък – помислете само за ядрената енергия, за изследването на Космоса, за цифровата сфера на битовете и байтовете – все пак онзи „съвършен свят“ остава неуловим. ЖГрешните не могат да създадат нещо безгрешно! „Новата земя, където да живее правда“ (2 Петър 3:13) може да бъде обещана и дадена само от Бога. Чак тогава Христовите последователи могат да се надяват и да я очакват. (…) 

***

ЛЯТОТО, КОЕТО НИКОГА НЯМА ДА СВЪРШИ

Реформацията от ХVІ век е едно от великите събития в човешката история. За историците това е епохално разделение между Средновековието и модерното време. За вярващите протестанти обаче тя представлява Божествена намеса. Християнството е трябвало да се коригира в доктрина и практика и да се върне обратно към стандарта на библейското Слово, а не към човешките традиции. Това е същността на огромните религиозни катаклизми, слагащи край на „Тъмните векове“. Както пише Е. Уайт: „[Протестантството] установява принципа, че всяко човешко учение трябва да бъде подчинено на Божите слова“[20].

„ЕЛА, СКЪПИ ПОСЛЕДЕН ДЕН“[21]

Този важен принцип прави МАРТИН ЛУТЕР не само реформатор по въпроса за оправдаването на човека пред Бога, но и за обновлението на раннохристиянското отношение към Последния ден.[22]

Средновековните християни вярват във Второто пришествие на Христос, но това обещание предимно ги плаши и ужасява. Без уверението за спасение краят им се струва „ден на отмъщение и ужас“, пише средновековният францискански монах Томазо ди Целано, когато „Съдията идва сурово да раздаде справедливост“. Но въз основа на изучаването на Библията Лутер връща раннохристиянската радост в очакването на края, тъй като осъзнава, че християнската надежда е „по-добра надежда“ (Евреи 7:19), „жива надежда“ (1 Петър 1:3) и следователно „блажена надежда“ (Тит 3:13).

Човек лесно може да разбере страстния копнеж за освобождение в Христос, който РЕФОРМАТОРЪТ изпитва в своя верски път. Колкото повече остарява ЛУТЕР, толкова повече нараства това очакване. Обещанието за завръщането на Христос за него е „сладка и радостна проповед“. Ако този ден не настъпи, реформаторът не би искал изобщо да се е бил раждал. Ето защо е разбираемо, че пред всичките борби и скърби на живота си той има само едно желание към Бога: „Ти си обещал деня, в който да ни изкупиш от всяко зло. Затова нека дойде този час, така както трябва, и да сложи край на цялото наше нещастие“[23].

„ДА ИМАШ“ И „ВСЕ ОЩЕ ДА НЯМАШ“

Животът на християнина в този свят, размишлява ЛУТЕР, е живот, изпълнен с напрежение. Състоянието на вярващия е едно „имане“ и в същото време „все още нямане“, „съществуване“ и „все още несъществуване“. Християните вече имат спасението чрез вяра, но все още не го виждат. Те вече са праведни пред Бога, но все още живеят в порочен свят, отделен от Него. Имайки предвид библейския принцип „вече“ и „все още не“, можем да разберем страстта и копнежа, с които ЛУТЕР очаква деня на Христовото завръщане. Защото ние, които имаме му вереността в дара на спасението, основано на доверяващата се вяра в Бога, докато оставаме в Него, ще копнеем за онзи ден с пламенно желание и дълбока радост. Тогава личното изкупление ще се превърне в изкупление на цялото творение. Както казва ЛУТЕР: „Скъпи Боже, помогни благословеният ден на Твоето свято бъдеще да дойде по-скоро“[24].

БЕЛЕЗИТЕ НА ВРЕМЕТО – „СЛАДКА И РАДОСТНА ПРОПОВЕД“

Надеждата за завръщането на Христос става все по-силна с напредването на възрастта на РЕФОРМАТОРА, защото той често се чувства безпомощен в отношенията си с човечеството и света. Осъзнава ясно, че нито князе, нито папата имат способността да разрешат проблемите на човечеството: „Светът е дете на дявола (…) човек не може да му помогне, нито да го поучава“. И: Вече не могат да помогнат „никакви проповеди, викове, наставления, заплахи или молби“. Това е „кръчмата на дявола“, „обърнатите Десет заповеди“ са неин белег и следователно тя е и си остава „леговище на разбойници“.

Единствено идването на Христос може да бъде от помощ, защото в света християните са „заобиколени от множество дяволи“. Папата и императорът възлагат надеждите си на политиката и хората ги смятат за „спасители“. Но ЛУТЕР предупреждава да се чака „истинският Спасител“, дал сигурното обещание за Своето завръщане.

За да укрепи Своята църква в това очакване, Христос посочва „белези на времето“, в това число природни бедствия и войни. За ЛУТЕР най-ясният белег са най-големите опасности на неговото време, все още актуални и днес – упадъкът на вярата в християнството и конфликтът между исляма и християнството. С голяма загриженост Лутер наблюдава отклоняването на папската църква от евангелието и вълната от ислямска експанзия, вече наводнила Югоизточна Европа, а през 1529 година дори втурнала се към портите на Виена. Но той също така вижда ясен знак за предстоящия съд в неблагодарността на последователите на Реформацията по отношение на получената от тях светлина: „Искам да пророкувам за германия не от звездите, а от теологията, която проповядвам срещу нея относно Божия гняв. (…) Нека п[25]росто се молим Бог и Неговото Слово да не бъдат презирани!“

Според ЛУТЕР всички белези се случват за насърчение на вярващите иза съд над невярващите. Последните все още имат „благодат“, за да не се притесняват за себе си, докато първите по всяка вероятност могат да видят „Божия гняв“ сред тях, който няма да ги нарани, защото Бог предпазва народа Си.

РЕФОРМАТОРЪТ не иска да спори доколко вече са се изпълнили белезите, но е убеден, че „болшинството от тях вече са се сбъднали“ и това е причина християните да се радват въпреки бедствията и нещастията. Тази радост е характерна за истинските тълкуватели на библията, защото „взиращите се в звездите и гадателите“ – ЛУТЕР вероятно има предвид астролозите и езотериците – говорят само за катастрофи. Единствено християните разбират „радостното, сладко слово“, „изкуплението ви“ (Лука 21:28)“. Ето защо на завръщането на Христос трябва да се гледа през очите на християнската надежда, а не през очите на светския разум.

ЛУТЕР смята, че християните трябва да „преглътнат горчивия хап“ и да изпият „горчивата чаша“, но след това ще дойде „сладостта“. Ето защо сега Христос призовава Своето семейство да стане и да се възрадва. Дори ако прогласяването на евангелието не се приема добре от повечето хора, „малката група“ ще го разбере, ще работи и ще се моли за предстоящото идване на Христос, защото, както отбелязва ЛУТЕР, „зимата беше достатъчно дълга, сега искаме да дойде красивото лято, и то такова лято, което няма да свърши никога“[26]

ХАНС ХАЙНЦ

Ханс (Йохан) Хайнц, доктор на теологическите науки е роден във Виена, Австрия. Започва своето теологично обучение в Колонж, Франция. Четири години по-късно е поканен в Семинарията „Богенхофен“, където преподава в продължение на 21 години – седем от които като директор нан училището. След докторантурата си в университета „Ендрюс“ става декан на Семинарията „Мариенхьое“ в Дармщат,  Германия, от 1982 до 1995 г. Автор е на няколко книги и е написал много статии по теология и църковна история. Неговата докторска дисертация „Оправдание и заслуги“ разглежда конфликта между римокатолическата доктрина за заслугите и библейската доктрина за оправданието чрез вяра.

 

95-те тезиса на Мартин Лутер – 31 октомври 1570 година:

http://cao.bg/95-%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B5%D1%80-31-%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-1517-%D0%B3/

 

При желание за лично изследване на стиховете, тъй като при новата визия на блога е отнета възможността за препращане: Многопреводна online Библия с конкорданс:

http://bible.netbg.com/bible/paralel/bible.php?b=john&c=3&v1=16&v2=16

 


[1] Lortz, Joseph and Erwin Iserloh, Kleine Reformationsgeschichte (Freiburg im Breisgau: Herder, 1969), p. 25.

[2] Bainton, Roland. Luther, Martin. 4th ed. (Gцttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 1962), pp. 54, 55.

[3] Katechismus der katholischen Kirche (Munich: 1993), & 1494-1498.

[4] Lortz and Iseloh, p. 41.

[5] Лутер, М. 27-ми тезис, цитиран от Ingertaut Ludolphy, Die 95 Thesen Martin Luthers (Berlin: Evangelische Verlagsnstalt, 1976), p. 23.

[6] Luther, Martin, Luthers Schriften: Weimar Edition, Briefe (Stuttgart: Metaler, 2002), vol. 1, p. 111.

[7] Ludolhy, p. 20.

[8] Luther, :artin. Luthers Schriften: Weimar Edition (Stuttgart: Metzler, 2003), vol. 6, pp. 204, 205. За съжаление, самият Лутер се връща към църковното предание, когато решава, че е открил елементи в Десетте заповеди, зависими от времето, в което са били дадени. Той описва съботата като еврейска, но тя произлиза по реда на Сътворението (Битие 2:2,3). В същото време му се налага да признае, че поклонението в неделя произлиза от църковната традиция (Der groβe Katechismus [Munich: Siebenstern, 1964), pp. 37, 38.

[9] Luther, Martin. Luthers Sdhriften: Weimar Edition (Stuttgart: Metzler, 2003), vol. 12, p. 289.

[10] Пак там, vol. 10/III, pp. 225, 226.

[11] Bornkamm, Heinrich. Luthers Vorreden zur Bibel (Frankfurt/Main: Insel Verlag, 1983), p. 179.

[12] Luther, Martin. Luthers Schriften: Weimar Edition (Stuttgart: Metzier, 2006), vol. 39/I, p. 433.

[13] Уайт, Е. патриарси и пророци, с. 373, англ. изд.

[14] Luther, Martin. Luthers Schriften: Weimar Edition, Deutsche Bibel (Sturrgart: Metzler, 2003), vol. 11/II, p. 117.

[15] Уайт, Е. Евангелизъм, с. 225, англ. изд.

[16] Luther, Martin. Luthers Schriften: Weimar Edition (Stuttgart: Metzler, 2004), vol. 21, p. 219.

[17] William Lecky, quoted in Julius Roessle, Johannes Wesley, 2nd ed. (Giessen: Brunnen, 1954), p. 24.

[18] Luther, Martin. Luthers Schriften: Weimar Edition (Stuttgart: Metzler, 2007), vol. 56, p. 274.

[19] ideaSpektrum 46 (November 2005): 12.

[20] Уайт, Е. Великата борба, с. 204, англ.изд.

[21] Luther, Martin. Luthers Schriften: Weimar Edition, Briefe (Stuttgart: Metzler, 2002), vol. 9, p. 175.

[22] Althaus, Paul. Die Theologie Martin Luthers, 4th ed. (Gьtersloh: Gьtersloher Verlagshaus, 1975), p. 351.

[23] Luther, Martin. Luthers Sdhriften: Weimar Edition (Stuttgart: Metzler, 2005), vol. 34/II, p. 466.

[24] Luther, Martin. Luthers Sdhriften: Weimar Edition (Stuttgart: Metzler, 2000), vol. 5, no. 5777.

[25] Пак там, vol. 3, no. 3711.

 

[26] Luther, Martin. Luthers Schriften, vol. 34/II, p. 481



Гласувай:
4
0



1. batogo - !!!:)))
01.11.2017 11:29
Според моите скромни схващания Бог Е Триединството между Вселенските Творчески Енергии на Безусловната Любов, Творческият Дух-Разум и Чистото Всеобхватно Съзнание. В това си Триединство Бог не наказва! Той обича, благославя, облагородява и вдъхновява всички форми на живота, сътворени от Него безусловно, а всичко останало е от Лукавия, който посредством мрака и страховете осъществява Божият Промисъл за вечния свободен избор между Светлината и Мрака, движещ процесите на Живота.
цитирай
2. nbrakalova - Към 1. batogo
01.11.2017 20:39
Нямам нищо против Вашите схващания, Огнян. Но както вече сте разбрал, моите схващания имат друга основа. Не вярвам в "лесната благодат". Причината ражда последица; справедливостта изисква вината да се плати. Само Един може да задоволи и справедливостта, изисквана от Закона, и Любовта, която прощава. Този и там, където "Милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха." (Псалми 85:10). Изборът наистина е свободен.
Не мога да схвана точно основата на Вашето разбиране, но благодаря, че сте проявили интерес към втората част от анализа на Лутеровата вяра. Най-малкото от обща култура.
цитирай
3. batogo - !!!:))) Основата на моето разбиране е, че Бог не наказва и не ползва страха като форма.
02.11.2017 18:31
Бог е създал с Безусловна любов Основните принципи на развитието и е дарил на човека Свободния избор, за да може всеки сам да намери своя уникален път към Него чрез своя индивидуален избор. Аз също не вярвам в лесната благодат, Бракалова, въпреки че Божията щедрост е навсякъде в живота. Но абсолютно вярвам в Свободния избор, който е основна Божия благодат, както и в Основния Вселенски принцип за причините и последствията.
Според мен точно това помага на човека посредством последствията да осъзнае стойността на своя избор и, ако е сгрешил, в смирена благодарност да продължи да търси добрия път на Светлината и Истината, като по този начин пресътвори пътя си към Бога.
цитирай
4. nbrakalova - Към 3. batogo - Съгласна съм!
02.11.2017 21:14
Свободният избор е благодатен принцип на Божията любов, с който се дава правото да бъде отхвърлена. Така по силата на този дар ние сме свободни в избора си за всичко, но пък сме роби на последствията от него. Бог е любов (1 Йоан 4:8), но любовта не може да не включва и справедливост...

По смисъла на причина и следствие според мен човекът не толкова намира своя път, колкото го извървява, защото този път зависи преди всичко от човешкия ежедневен избор. Сигурният път е предложен, но на човека е дадено правото да го отхвърли и да търси друг път, различен от предложения и неговата сигурност, защото има право на свои представи за сигурността и правилността. От избора на единия или другия път зависят и голяма част от последиците, и то в множествено число, така кратко и ясно изказани в Притчи 14:12 - „Има ПЪТ, който се вижда прав на човека, но КРАЯТ МУ е ПЪТИЩА към смърт.“

За съжаление в човешкото съзнание липсва чистосърдечен поглед към последствията и то обикновено търси вината в другия, другите, държавата, народите, евреите,… и накрая… в Бога, разбира се. Както става при Адам и Ева. Ева е съблазнена, подлъгана, но Адам, не можейки да си представи живота без Ева, съвсем съзнателно решава да не се довери на препоръката, а да яде от забраненото… Т.е. той един вид се жертва от любов, но всъщност това е жертва в името не на препоръката на Любовта, а на заблудата. И тогава реагира по нов начин – „жената, която (Ти) ми даде…, тя… е виновна. Ева пък обвини змията… В крайна сметка с отговорите си те обвиниха Бога, а не своя избор. Но пък не всички постъпват така – „Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото. (Притчи 24:16)
Простете, че се разприказвах - думата дума вади :)
Благодаря за споделеното, Огнян.
цитирай
5. batogo - !!!:))) И аз ти благодаря за разбирането, Бракалова!
03.11.2017 13:14
Само ще добавя: "И сътвори Бог човека по Свой образ и подобие", което значи, че
Бог е вложил в човеците от Своята Душа, за да Бъде винаги в нас и с нас, така че да можем винаги, когато Го потърсим, да Го намерим и получим Просветлението, което е получил Христос, за да ни разкрие и покаже Истинската ни същност и силата на Вярата, защото е знаел, че всеки от нас е уникално Божие проявление и изживяване, творящо колорита на Живота в търсене на Вечните Истини и на своя уникален път към Бога.
Извинявам се, ако съм прекалил, но исках да довърша картината на възгледите си.
Чест и почитания за интересните теми и пожелания за светли дни!
цитирай
6. nbrakalova - Към 5. batogo
03.11.2017 22:25
Благодаря, Огнян! Радвам се, когато споделените текстове се оказват интересни за посетилите профила ми.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 539636
Постинги: 188
Коментари: 882
Гласове: 3249
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031