Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2013 09:31 - Истината – защо "за" и защо "против" нея
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 1776 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 26.07.2013 09:38


Грешката, дори премесена с истина, продължава да е грешка (Джеймс Гибсън). Отричането обаче или скриването на истината е повече от грешка… (Н.Б.)

 

Заслугите на Борис ІІІ за спасяването на евреите са безспорни. (Яков Джераси)

 

Нов документален филм ще разнищва един от незаслужено пренебрегваните поводи за наша национална гордост.

 

Текст: Катя Стайкова

Защо целият свят знае, че Дания е спасила 7200 евреи от концентрационните лагери, а че България е съхранила в пъти повече човешки животи, започна да се чува едва през последните години? Много градове в Израел имат поне по една улица или площад на име "Дания", за да се отбележи геройството на тази държава. А едва преди 15 години директорът на музея на Холокоста във Вашингтон научава за спасението на близо 50 000 български евреи.

Какви са причините най-хуманният жест по време на Втората световна война да остане скрит дълго за народите?

Тези отговори търси от години Яков Джераси. Евреинът, роден през 1946 г. в София и емигрирал с родителите си в Израел през 1949 г., не само разкрива историческите факти, но и прави всичко по силите си да покаже на света една от най-светлите страници в българската история. Специалистът по международни отношения от Университета на Пасифик Стоктон, Калифорния, в момента е съветник на продуцентска къща "СИА" за нов документален филм на тема спасението на българските евреи. Работното заглави на филма е "49 172". Яков Джераси  основава през 1993 г. и Международна фондация "България", която послужи като своеобразна врата за завръщането в страната на Цар Симеон ІІ. При поредното си посещение у нас той отговори на няколко въпроса, зададени от BIOGRAPH.

 

Г-н Джераси, как си обяснявате факта, че за спасението на българските евреи почти не се знае и говори по света?

Преди 70 години България спаси 49 172 живота, представляващи цялото еврейско общество в страната. Това е най-важното, най-хуманното събитие, което се случва в Европа през Втората световна война. И въпреки това Дания открадна световното внимание от България с по-невпечатляващо дело.

Обяснението за това според мен е в липсата на национално убеждение по темата за спасяването на българските евреи – тема много важна за родината. Имаме нужда от Международен комитет към президента или Министерския съвет, който да деполитизира споменатите събития. През 1996 г. в Израел се откри гора "България" на пътя за Йерусалим, с алея, посветена на ролята на Цар Борис ІІІ и съпругата му. 2 години по-рано обаче тогавашният български президент нарече Цар Борис ІІІ "военен престъпник" в музея на Холокоста във Вашингтон…

Към днешно време министър-председателят и министърът на външните работи изпратиха покани на международни гости по случай отбелязването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи. На тези покани бяха споменати всички, които изиграха роля в този хуманен акт, като Димитър Пешев, църквата и кюстендилските депутати. Единствено ролята на Цар Борис ІІІ беше тотално игнорирана.

Всички тези примери са причина за съмнение в истинската историческа роля на България. Защото реалността е, че без Цар Борис ІІІ спасяването на българските евреи не би било възможно. Единственото обяснение за тазгодишните действия на министър-председателя и неговия служител по въпроса за игнорирането на ролята на царя е, че станаха жертви на още един македонски или гръцки натиск, комунистическа носталгия или индивидуалности, които правят всичко да отменят историята с опита да възхвалят себе си.

 

Какво "говорят" документите и очевидците за спасението от Холокоста?

Повече от тези български евреи, които оцеляха през Втората световна война, вече са починали от естествена смърт и оставиха много малко писмени документи. Но от друга страна, има много техни фотографи, направени по време на трудовите лагери в България, на които се виждат смеещи се лица. Представяте ли си усмихнати евреи по време на войната…

В далечна Дания съпротивата организира измъкването на 7200 датски евреи от общо 8000, докато българските партизани успяха да организират само една демонстрация на 24 май 1943 г.

Извънредно малко се говори за ролята на царица Йоанна, която подпомага монсеньор Анжело Ронкали – бъдещия папа Йоан ХХІІІ (и герой на очерк от BIOGRAPH № 9), който тогава е нунций на Ватикана в Истанбул. Монсеньор Ронкали се заема с организиране на път за бягство на евреите от Източна Европа през България за Палестина. Царицата, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІІ, използва своята позиция да осигури нужните италиански паспорти. С мълчаливата, но твърда подкрепа на българските власти по суша и по море хиляди хора са преминали по пътя на спасението.

За разлика от Дания, където всички бежанци, открити на границата, са предадени на Гестапо.

Цар Борис ІІІ два пъти отменя заповедите за депортацията на българските евреи. И за "благодарност" 70 години по-късно наследници второ и трето поколение на оцелелите правят стъпки да сменят исторически данни – автори като Леа Коен, Инир Барух.

 

Какво ще кажете за евреите от Вардарска Македония и Егейска Тракия, защо не бяха спасени? Тяхната съдба е акцент и в разследванията на г-жа Коен, част от които BIOGRAPH също публикува.

По въпроса за трагедията на тракийските и македонските евреи, тяхната участ подчертава повече чудото на спасяването на българските евреи. Съдбата на нашите е трябвало да бъде същата, като тази на евреите от Тракия и Македония. Те не намират защита от никой, включително и от Еврейската Консистория в София, която се бори за самосъхранение. Освен това германците припознават тракийските и македонските евреи като свои и го декларират много твърдо пред Александър Белев, комисар по еврейските въпроси (и главен герой на сериала на БНТ "Недадените" – бел. ред.).

Цар Борис ІІІ няма как да спре депортацията на тракийските и македонските евреи, защото вече е разгневил Хитлер с отказ да изпрати наши войници на руския фронт (по време на 3-ото Българско царство нито един български войник не участва във Втората световна война – бел.авт.).

Царят е знаел, че ако прекали с исканията към Хитлер, резултатът може да е загуба на българската независимост. Борис ІІІ е търсел съединяване с американските и британските сили при първа възможност. Джордж Ърл, последният американски посланик в България в онези времена, е оставен в Истанбул да отговаря именно за това съединение. За съжаление царят умира през август 1943 г.

През 1949 г. 45 000 български евреи на път за Израел носеха със себе си незабравими спомени за велик цар и царица, които ги подкрепиха в трудни времена. През всичките 45 години на комунистическия режим в България не беше спомената никога ролята на царя в спасението на евреите и други хора си присвоиха неговите заслуги.

След падането на тоталитарния режим ролята на царя продължава да бъде игнорирана. Дори преди няколко години съдебна комисия в Израел обяви, че не съществува място в страната, където паметта на Борис ІІІ може да бъде почетена. Но както Оскар Уайлд казва: "Няма ненаказано добро."

BIOGRAPH, брой 22, юни 2013




Гласувай:
7
0



1. venche55 - невена балканса
23.09.2013 12:22
Благодаря за информацията!
цитирай
2. venche55 - невена балканска
25.09.2013 10:51
http://www.desant.net/show-news/24517/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712784
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031