Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2012 13:17 - КАКВО ЛИ ВИЖДА ТЕМИДА?
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 1510 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 04.01.2013 01:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Решението на Върховния съд по делото „Кричим“ – каква ще бъде моралната и историческата оценка на неговите последици

 

На 8 юни 2012 г. състав на Върховния касационен съд – съдиите Илиева, Арсова и Стоянова от първо гражданско отделение – постанови решение по делото за реституцията на собствеността на двореца „Кричим“, в което без съдържателни мотиви подписалите решението съдии придадоха сила на присъдено нещо на политически и житейски пристрастия.

От изложеното в съдебното решение става очевидно, че съдът изобщо не е изследвал въпроса, по който беше допуснато така нареченото дело „Двореца Кричим“ до касационно обжалване. Обратното, съдът направи всичко по силите си, за да бъде скрита тезата на ищците, като не обсъди нито един от доводите им за правния статут на Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Царя.

Съдиите от ВКС, разгледали делото като последна инстанция, направиха същото, каквото беше сторено от съдиите от апелативния съд в Пловдив – игнорираха фактите по делото и си послужиха с нищо незначещи фрази като „Интендантството било създадено по разпоредителната система“ и др. подобни.

Може да се обобщи, че всички съдии, участвали в разглеждане на делото за двореца „Кричим“, изтъкваха собствения си капаците да дадат верен и обоснован отговор на въпроса за правния статут на Интендантството. Затова те не допуснаха по делото да се съберат доказателства от експерти в областта на българската история, историята на правото, финансовото право, монархията и други, които посредством специалните си знания щяха несъмнено да установят важни за делото факти и обстоятелства – кога и как е възникнало Интендантството, какво представлява и какви дейности е извършвало. От съдебните решения и на трите инстанции се видя, че съдът не се е справил с отговора на тези въпроси. Стана ясно и нещо повече – че въпреки задължението на всеки съдия в работата си като такъв да бъде безпристрастен и независим от влиянието на когото и да било, включително и от собствените си пристрастия – житейски и политически, ние станахме свидетели на политически мотивирани решения. Затова съдът се престори, че не забелязва нашите аргументи и по-специално за десетките правни норми, действали по времето на Третото българско царство, които категорично опровергават държавния характер на Интендантството.

Като се четат съдебните решения по делото, прозира, че съдът не е постановил актовете си въз основа на установеното от доказателствата, а първо е било взимано решението за това какъв да е изходът от делото и едва след това са били правени опити да се мотивира желаният от съда резултат.

Тъй като широката общественост не е започната с материалите по делото, ще припомним, че в съдебните решения се съдържат абсурдни тези, като това, че българските царе не могат да притежават частна собственост, че не могат да владеят и наследяват собствеността на родителите си и др. Върховният касационен съд стигна дотам, че потвърди абсурдните аргументи на пловдивския апелативен съд за това, че „държавната собственост върху двореца „Кричим“ се потвърждава от действието на самия закон, с който е отнета.

Очевидно е, че българското правосъдие има крещяща нужда от реформата, която Европа ни призовава да на правим. Четейки съдебните актове по делото за двореца „Кричим“, ни става ясно, че декларациите за независимост на съда прикриват продължаващата тенденция в българското правораздаване – приоритет на правораздаването не да бъдат законите и правата на гражданите, а политическите интереси.

Независимо от правното и политическото отричане на комунистическия режим в България и до днес българското правосъдие не се е освободило от това наследство – да толерира резултатите, предизвикани от отменените закони от времето на експроприацията, и то без да са налице основателни юридически причини за това.

След като по този своеволен начин българският съд нарушава изконните права на частна собственост на бившите български монарси и техните наследници, какво остава да си мислят и как ще защитят собствеността си чужденците, които биха искали да инвестират в България.

Решението по делото „Двореца Кричим“ е по-вредно за България, отколкото за лицата, към които е насочено.

Юридическите последици от него ще нанесат вреди на България след произнасянето на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, но тогава за съжаление политическата власт, която ще плати за днешното „вътрешно убеждение“ на българския съд, ще е различна от сегашната.

А исторически очевидно други хора, извън днешните политици и съд, ще търсят начини да поправят моралните вреди от това съдебно решение.

В-к Национален подем, бр. 26 / 28 юни – 4 юли 2012 г.

 

image
 

Къщата, наречена "Двореца Кричим" 




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 566564
Постинги: 200
Коментари: 937
Гласове: 3393
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930