Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2011 19:23 - Медицината на ХІХ век (Америка)
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 4971 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

К. Р. Сноу казва следното: „Никой нормален човек не би пожелал да се роди през миналия век, освен ако не е сигурен, че ще се роди в богато семейство, с желязно здраве и ако не е готов стоически да приеме смъртта на повечето си деца”. Да си го кажем направо – „доброто старо време” далеч не е толкова прекрасно, колкото го изкарва носталгията. През 1800 година средната продължителност на живота е 32 години, през 1850-та – 41, през 1900-та – 50, а през 1957 година – 67. Днес средната продължителност на живота в Съединените щати при жените е около 80 години, а при мъжете – малко по-малко. На какво се дължи тази промяна? – сигурно ще попитате. Отговорът е повече от очевиден – по-добри здравни и хигиенни навици, по-добро медицинско обслужване. В началото на деветнадесети век има много какво да се желае по отношение здравните навици на хората. Богатите се тъпчат с огромни количества храна, и то с доста висока скорост; на всичкото отгоре по-голямата част от нея е нездравословна. Повечето усърдно избягват плодовете и зеленчуците, защото са убедени, че смъртоносната холерна епидемия от 1832 година е била разпространена чрез плодовете. А мнозина подозират, че плодовете и зеленчуците са особено вредни за децата. Цари пълно невежество по отношение на най-основните факти, свързани с храненето. И още нещо – дори полезната храна по принцип е в лошо състояние поради загниване – просто липсват хладилници и фризери. Хигиенните навици например също са на доста незадоволително ниво. Повечето хора се къпят много рядко, а според множество източници през 30-те години на ХІХ век по-голямата част от средностатистическите американци не са се къпали нито веднъж през целия си живот. Дори чак през 1882 година едва два процента от домовете там разполагат с течаща вода. Препоръката за баня в събота вечер не е виц. Когато през 1872 година Е. У. препоръчва на хората, ако искат да бъдат „в добро здраве”, да се „къпят два пъти в седмицата”, направо надхвърля пределите на разума по въпроса за личната хигиена. Днес изобщо нямаме представа колко нездравословен е бил животът в средата на ХІХ век. [...]

 

„Да имаш тъй също място вън от стана, където да излизаш по нужда;

и да имаш между оръжията си малка лопатка, та когато клекнеш вън,

да се обърнеш и да изровиш с нея и да покриеш онова, което излиза из тебе.”

(Второзаконие 23:12, 13)

 

Сигурно този стих ви се струва странен..., но Бог наистина е загрижен за всеки аспект от живота ни. Ако през вековете хората бяха спазвали библейските предписания за обществено здраве, би бил спасен животът на милиони и милиони хора, защото щяха да бъдат опазени от болести и епидемии. А ако това е животът на вашето дете или съпруга, щяхте да скачате от радост..., че в Библията има такъв странен стих като Второзаконие 23:12,13. Хигиената е другият „болен въпрос на здравето” в Америка от деветнадесети век. В средата на века дори домовете на висшата и средната класа по принцип разполагат само с 10 388 вътрешни тоалетни с течаща вода. А водата от масовите външни тоалетни се просмуква в почвата и създава интересна „бактериологична ситуация” в питейната вода. Що се отнася до боклука, градовете просто не разполагат със система за преработването му. Пътят на по-голямата част от него свършва на улицата за радост на свободно обикалящите прасета, които непрестанно го ровят. През 40-те години на ХІХ Ню Йорк разполага с хиляди безстопанствени прасета, които да се грижат за този проблем. Да не забравяме и вездесъщите „останки” от конете, които във влажно време образуват една особена тиня по непавираните улици (повечето са такива), а в сухо време се разпадат във вид на „ароматен” прах, който се носи свободно навсякъде из въздуха. Изчислено е, че през 1900 година конете по улиците на Ню Йорк отделят 13 милиона килограма (13 000 тона!) изпражнения и 25 000 литра урина на ден! Х. Л. Менкън описва някакъв американски град с думите „една плътна воня”. Животът на село не е много по-здравословен – повечето къщи са заобиколени от „просторно поле от кал и тор”. Преди цигарите да добият популярност, американците свободно плюят храчките със сдъвкан тютюн навсякъде. Хората обвиняват за болестите си „лошия” студен въздух. [...]

Ако живеехте през деветнадесети век и случайно се разболеехте, със сигурност нямаше да пожелаете да се лекувате в болница. В епохата преди откриването на микробите отиването там е равносилно на смъртна присъда. Епидемиите са чест гост в тези нехигиенични институции, първоначално основани за бедните. През 40-те години на ХІХ век една болница е нещо като последен пристан – място, където отиваш, за да умреш. Хората с пари имат лекари, които ги лекуват в дома им. За съжаление и „домашната” медицина не е чак толкова сложна. Обичайното обяснение за всяка болест е, че е нарушен балансът на телесните „течности”. Лечението? – да възстановим баланса. Първата стъпка на това „възстановяване” често е източване на част от „излишната” кръв – половин до един литър. След пускането на кръв идва ред на „прочистването” на тялото. Лекарите го постигат с помощта на силни лекарства, съставени отчасти от живак, отчасти от стрихнин – вещества, за които днес много добре знаем, че са силно отровни. Но в епоха, когато се смята, че високата температура, диарията и повръщането са симптоми на възстановяване, подобни „лекарства” постигат желания ефект за бързо и принудително освобождаване на тялото от излишните течности. Нищо чудно, че тази епоха е наречена „епохата на героичната медицина”. Между другото, хирургията не е по-малко „героична”, като се има предвид, че не включва анестезия. Само си спомнете за младия Юрая Смит, на когото ампутират крака върху кухненската маса без всякаква друга упойка, освен ръката на майка му. А дори някой да издържи подобна операция, шансовете му за оцеляване са много слаби поради липсата на познатия за микроорганизмите и логичната последица от това – нехигиеничната условия. А какво се изисква от някого, за да стане лекар? Не много. Четири до осем месеца във „фабриката за дипломи” донасят докторска степен дори на човек, който няма завършена гимназия. Нищо чудно, че Оливър Уендъл Хоумс заявява през ХІХ век: „Ако всички медицински познания, които се прилагат днес, можеха да бъдат потопени на дъното на океана, това щеше да донесе голяма полза на човечеството и голяма вреда на рибите.” Грешката убива. Истината ни прави свободни – дори в най-буквален, физиологичен смисъл.

Началото на здравната реформа

Американската здравна реформа през 30-те години на ХІХ век започва именно поради невежеството по здравните въпроси. Един от най-влиятелните и силни реформатори от тази епоха е Силвестър Греъм. Можем да добием представа за идеите му от статия в собствения му Греъм Джърнъл (Списание на Греъм) през 1837 г. Там той заявява, че: 1) „главната храна трябва да бъдат зеленчуци и плодове”; 2) хлябът трябва да се прави от нерафинирано брашно; 3) „вместо масло нека се използва качествена сметана”; 4) храната трябва да се дъвче добре; 5) „месната храна и рибата (...) по-добре да се изоставят”; 6) трябва да се избягват мазнините, тежките сосове и силните подправки; 7) „всякакви стимуланти като чай, кафе, вино, тютюн (във всичките му форми), ябълково вино, бира и така нататък са забранени”; 8) препоръчваната напитка е „чист, прясна вода”; 9) „последното хранене за деня трябва да бъде леко и три-четири часа преди лягане”; 10) „между отделните хранения не трябва да се приема нито хапка”; 11) да се избягва преяждането; 12) „винаги да се предпочита въздържането от лекарства, а не приемането им”; 13) да се спи около седем часа на ден в „добре проветрена стая”; 14) винаги да се избягват пристегнати дрехи; 15) „горещо се препоръчва къпане [дори всеки ден] с топла или студена вода; 16) „физическите упражнения на открито са много необходими” и 17) „хлябът не бива да се яде 12 до 24 часа след опичането му”. За вярващите здравни реформатори здравните закони са святи. Тиодор Дуайт Уел заявява: „Това са Божии закони – точно колкото и заповедта „Да обичаш Господа с цялото си сърце и ближния като себе си”. Тяхното спазване означава здраво тяло, а неспазването им води до болести. Според Уелд, изборът е „между покорство и бунт срещу Бога; между опазване и унищожаване на живота; между спазване на шестата заповед[1] и извършването на убийство”. Съвсем логично и напълно в духа на здравните реформи е появата на нови начини за практикуване на медицина, напълно различни от отровите и кръвопускането на тогавашната стандартна медицина. Един от тях – хидротерапията – препоръчва лечение чрез вътрешна и външна употреба на вода. Водолечителите по принцип приемат здравната система на Греъм. [...]

Из: Джордж Найт. Да не би да забравим, С., 2010.



[1] „Не убивай”




Гласувай:
6



1. allvin - !!!
19.12.2011 19:53
Леле какво невежество! Тор и смрад - я виж ти от какво е произлязла съвременната американска демокрация!!!
цитирай
2. nbrakalova - И за колко време (!) е също един ...
19.12.2011 20:03
allvin написа:
[...] - я виж ти от какво е произлязла съвременната американска демокрация!!!


И за колко време (!) е също един основателен акцент на постинга, макар и негласен.
цитирай
3. анонимен - Колко поучителен материал си подготвила!
20.12.2011 11:19
И все пак нездравословните навици си остават големи изкушения. ))))
цитирай
4. nbrakalova - И все пак нездравословните навици ...
20.12.2011 15:26
parasol написа:
И все пак нездравословните навици си остават големи изкушения. ))))


О, да! Особено ако се преодолявам със "силата" на волята :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1625172
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031