Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2011 01:01 - 8 септември 1946 г. – нелегитимният край на Третото българско царство
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 3185 Коментари: 4 Гласове:
9




Р Е Ф Е Р Е Н Д У М Ъ Т

 

В навечерието на 1942 г. цар Борис III споделя пред царица Иоанна: “Ако нацистите победят окончателно, ще ме свалят. Те ще имат нужда в България от гаулайтер, а не от конституционен монарх. Ако победят болшевиките, ще бъде още по-лошо. Комунистическата диктатура не може да бъде построена освен върху развалините на монархията и върху самия гроб на царя.”

Пророчеството за по-лошото се сбъдна.

 

На конференциите в Тахеран и Москва Чърчил и Рузвелт даряват България в геополитическата орбита на Сталин. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на Царство България. Окупацията на Червената армия е достатъчно условие за военнополитическия преврат на 9 септември. На власт се установява т.нар. правителство на Отечествения фронт, под ръководната роля на комунистическата партия. В страната започва червен терор и грубо погазване на човешките права. Тактиката е по сталински пределно ясна: да се обезсили политическият противник – главно интелигенцията и родолюбивото офицерство; да се дискредитира монархическият институт пред очите на стреснатия народ; да се обезглавят и лишат от възможност за участие в парламентарните избори за XXVI ОНС всички политически формации, останали непокорни на ОФ-властта; да се унищожат във физическия и в правния смисъл обикновените хора, които отстояват националните идеали и клетвата пред Царя.

Започва изпълнението на „мероприятията” с шеметна бързина, при грубо погазване на Търновската конституция (обявена на 9 септември от министър-председателя Кимон Георгиев за действаща). От една страна, разстрели без съд и присъда, затвори, изселвания, чистки от местоработата, информационна атака чрез официозите на ОФ (опозиционните вестници са забранени), че „целият народ е за народната република”. А този народ вече плаща кръвния данък, така необходим за създаването на атмосфера на страх и безизходица. От друга страна, следват един след други законите, които подготвят „правната” основа за победата на републиката. И тя е провъзгласена тържествено на 15 септември 1946 г., на 96-то заседание на XXVI ОНС. Учудваща е бързината на преброяването на резултатите (при тогавашната „техника”) от деня на “допитването до народа” – 8 септември, до обнародването им - 15 септември: „Записани избиратели в цялата страна – 4 509 354. Гласували – 4 132 107. Действителни бюлетини – 4 008 417. Недействителни – 123 690. От действителните бюлетини: за „народната република” – 3 883 183; за „монархия” – 175 234.”

За монархията само...175 234! Колко са хилядите, които до септември 1946 г. са били физически, духовно и правно унищожени?

Остава големият въпрос, на който институциите, защитаващи човешките права, би трябвало да дадат отговор (поне признание): поражда ли правни последици „юридически” акт, който е проведен при грубо нарушение на все още действащата Търновска конституция, в условията на жесток терор, защитен от съветската армия, окупирала България? Свободно ли е било волеизлиянието на народа, след като много социални групи са били лишени де юре и де факто от граждански и политически права? Нещо повече – правата на дадения от Бога човешки живот.

Доц. д-р Антоанета ЗАПРЯНОВА

 

25 години след 8 септември 1946 г. д-р Г. М. Димитров споделя пред своя приятел Зафир Попов, че референдумът е бил нелегитимен. (От личния архив на З. Попов)

Нека ти кажа, че макар че и нашата организация и Демократическата партия дори (най-монархическата в миналото!) гласуваха за Република през време на плебисцита, ние имаме специална точка в програмата на Българския национален комитет, че трябва да има нов плебисцит или Велико народно събрание, за решаване на въпроса дали България трябва да бъде република, или монархия, когато народът ни бъде свободен и независим, защото плебисцитът през време на съветската окупация не е законен и конституционен акт! Както виждаш, ние нямаме никакви намерения да предрешаваме въпросите за формата на държавното управление, които са прерогатива само на свободната воля на народа ни! Ние в чужбина имаме само една единствена задача: да се борим за една свободна, независима и демократична България.

 

в. „Национален подем” бр. 33 / 8-14 септември 2011 г.

 




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Затова и до днес
12.09.2011 08:34
републиката е незаконна. Беше необходимо възстановяване на Търновската конституция, с известно осъвремнаване, и едва тогава провеждане на нов референдум. Затова нямаме държава; просто държавата ни е нелегитимна от оня "референдум" насам.
цитирай
2. nbrakalova - Така е,
12.09.2011 09:40
но хората отказват да го осъзнаят, отказват да го приемат както като факт, така и като последици...
цитирай
3. анонимен - Нищо, основано върху
15.09.2011 09:49
лъжа, не може да даде добри плодове, уви.
цитирай
4. nbrakalova - Да, плодовете са или горчиви, или ...
15.09.2011 20:46
Да, плодовете са или горчиви, или кисели, но във всички случаи плодове има...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1624777
Постинги: 501
Коментари: 1643
Гласове: 5868
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031