Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2011 23:05 - Протестантска култура и модерна епоха - ч.3
Автор: nbrakalova Категория: История   
Прочетен: 1665 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 09.01.2012 01:22


... историята също ...
       * * *

Всяка наука е свързана с предпоставката на мислещия ум, който я поражда. Въпреки целия си стремеж към точност, обективност и детайлност историята също е свързана с такива предпоставки. Те се състоят в това, че навсякъде ние сме зависими от настоящото преживяване. То застава пред погледа на обърнатото към миналото наблюдение, като чрез аналогиите с днешния, макар и все още твърде слабо осъзнат, живот достигаме до каузалното разбиране на отминали събития. Още по-важно е обаче, че волно или неволно непрекъснато отнасяме хода на нещата към съществуващата в настоящето тоталност на въздействието и че винаги, изхождайки от отминалото, правим собствени или общи заключения относно нашето формиране на настоящето с оглед на бъдещето. Обекти, недопускащи подобно отношение, се смятат за антикварни, а изследвания, при които то принципно и изцяло е отстранено, имат само колекционерска и работна стойност. Когато се заемаме с характерното за модерното мислене изкуство за подреждане на еволюционни редици, по принцип правим това също само за да можем да схванем собственото си настояще като част от такава редица. А там, където следваме не по-малко обичайната склонност да формираме „исторически закони”, като изхождаме от тези редици, на преден план стои желанието ни да включим „особеното” на нашето съвремие в „общото” на цялостния ход на нещата, за да разберем по-добре настоящето и бъдещето. Така разбирането на настоящето се оказва винаги крайната цел на всяка история. Тя е именно общият житейски опит на човешкия род – докъдето и доколкото съумяваме да си го припомним, докъдето и доколкото успяваме да го отнесем към собственото си съществуване. Всяко историческо изследване работи негласно с този коефициент и това категорично е най-висшата цел на историята, чрез която тя се възприема като единна наука с определено значение за целостта на нашето знание.

Всъщност да си поставим изрично подобна задача безспорно означава да предприемем нещо конструктивно, а именно: да синтезираме настоящето в едно общо понятие, характеризиращо неговата същност, и да отнесем това цяло към миналото като към група от исторически сили и тенденции, които на свой ред също трябва да бъдат обозначени и характеризирани с общи понятия. Нито едно историческо изследване, било то и възможно най-конкретното, не може без такива общи понятия. То само може да се заблуждава относно тях, като ги смята за разбиращи се от само себе си. В такъв случай обаче истински големите проблеми се скриват зад тези привидни очевидности и е необходимо отново и отново те да бъдат превръщани в предмет на историческото научно мислене. Без съмнение също така открито трябва да бъде признат и особеният конструктивен и понятиен характер на подобно мислене. Той предпоставя конкретното изследване и остава зависим от него; той има своите специфични опасности и заблуди, свързани с неправилни обобщения, и е твърде скромен в сравнение с истинското специализирано изследване. Това обаче не променя факта, че трябва да прибягваме към него винаги отново и отново и че в него намира израз същинското историческо мислене. Единствено той дава възможност обработеният материал да бъде групиран за по-нататъшна работа, да се изяснят взаимовръзките и да се поставят нови питания към него. Този начин на мислене прави възможно преди всичко постигането на мълчаливо преследваната основна цел на всяка история, а именно разбирането на настоящето. Съзнавайки напълно множеството източници на грешки, които го заплашват, той все пак обаче спокойно може да заяви правата си. Конструкцията всъщност не желае да разсъждава по подобие на старите теологически учения върху пътищата и провидението или да описва необходимото разгръщане на идеята, както прави Хегел, нито пък да конструира необходимата каузална последователност на определени колективни състояния и типове на духа, следвайки психологизиращия позитивизъм. Тя се стреми иманентно на опита да формулира в общи понятия по възможност само различните големи сили в нашия исторически живот и да осветли каузално-генетичното фактическо взаимоотношение между тези следващи един след друг и взаимно проникващи се типове култура. Тогава, на базата на тяхната последователност и взаимни смесвания, ще бъде обяснен нашият собствен свят, към който ние отнасяме, било противопоставяйки му или извеждайки от него, всяко историческо събитие, чиито основни характерни черти желаем същевременно да схванем, за да разбере самите себе си. Разбира се, всяка отиваща по-нататък философско-историческа конструкция не спада повече към историята, а към философията, метафизиката, етиката или религиозното убеждение. В строгия, загатнат току-що емпиричен смисъл обаче подобна конструкция принадлежи към истинската история и настоящият опит за изграждането й е замислен също единствено в този емпиричен смисъл. [ ... ]

Из: Ернст Трьолч – „Значението на

протестантството за възникването

на модерния свят” (1906)

В: „Протестантска култура и модерна епоха”

Изд. „Просвета – София” АД, 2006 г.

Благодарение на germantiger.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 712792
Постинги: 275
Коментари: 1185
Гласове: 4194
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031