По време на перестройката на СССР работих там по тема на института в едва кретащ завод и търсих внедряване в стъкларски завод.Тях по трудно ги спират,замръзнат ли пещите,само с взрив се оправят./Виждал съм да изпускат варилката от пещта в предварително подготвен микроязовир ,но това са мерки,като при война/Подобен проблем имаше завода,чийто директор/Жаров/ си беше направил малка дизелова ел.централа и не искаше централизирани на ток доставки.Те пък му спираха завода,с една дума за момента бях свободен и отидох да разгледам заводския музей-малка сграда до поточе ,над което имаше огромен несъразмерен мост.За сметка на това пък парапетите му бяха от ковано желязо ,изпълнено много лежерно-направо класика,такава като на входовете на старо европейско метро.Оказа се ,че заводът по време на войната е бил евакуиран от Ленинград ,малко преди обсадата му.Работниците разглобили освен машините и част от парапетите на мост на р.Нева и ги сглобили над рекичката за да им напомнят за родния град.Войната свършила, но хората със завода останали и сега тук работеха техните деца.Но мечтата за града на Нева беше останала.В музея заварих една от старите работнички,ниска и пъргава старица.Тя много ми се зарадва и съвсем съвестно отговаряше на всичките ми въпроси и нещо повече,сподели най –важните тайни съюзници на воюващия народ.Според нея това са г-л Картошка и д-р Врана.Преди да разгледам експонатите на музея,видях табла с много снимки на работнички и стари майстори с награди за изпълнени норми.Впечатли ме външния им вид, всички изглеждаха едри и пълни ,неотговарящи на представата ми за царящ военновременен глад.За сравнение я попитах дали има нейна снимка от това време на таблото.”Да”-отговори тя и ми посочи една доста пълна жена,която съвсем не се свързваше с представата ми за нея.Като разбра въпроса ми,на свой ред ме попита:”Знаеш ли какво става,ако се храниш само с картофи?”,-”?”,-„Подпухваш,но това не е беда -важното е, че живееш,нещо повече-работиш.”Всъщност-продължи тя-войната я спечели генерал Картошка,белехме на дебело корите на картофите,варяхме и ги ядяхме,а корите ги садяхме-Ленинградска рецепта и така с години,генерал Картошка не ни подведе,винаги доставяше картофи.”
-„Знаеш ли Другият ни много важен съюзник?Д-р Врана,той се грижеше да не загинем от епидемии.В полето особено през зимата беше пълно с убити руси и немци,нямаше кой да ги погребе в замръзналата земя.Тогава идваше д-р Врана,през деня при размразяване той отделяше месото от костите и дори дрехите отнасяше.Така оставяше едни чисти кости,които често погребвахме заедно в могили.Победата и живота дължим най –много на г-л Картошка и д-р Врана.”
Така видях войната през очите на подпухналата млада девойка с лопата в полето на войната. Разбрах и защо тук враните са много интелигентни.През зимата си държахме храната на прозорците в кутии,клетки и др.приспособления.Те почти винаги намираха начин да ги отворят и я задигнат.Лошото беше ,че после чукаха по прозорците за още.
В Русия не съм видял или чул,ловец да стреля по врана.
ХРИСТО ГАГОВ
В памет на Саша Жаров