Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2016 22:17 - НЕОБИЧАЙНИЯТ ГЕРОЙ
Автор: nbrakalova Категория: Други   
Прочетен: 353 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Списание FOCUS се е посветило на проследяването на теми, които нашите читатели намират за актуални провокиращи и насърчаващи. Сто години след появата на Закона за задължителната военна служба, а от там и на съзнателния отказ от нея, се вглеждаме във важни теми като: неучастие в сражения, пацифизъм и пасивна съпротива, оцеляване и разрешаване на конфликти, както и окончателната цена на мира.

  Нашата водеща статия е за Дезмънд Дос, смятан за един от най-смелите мъже на 20-ти век. Под режисурата на Мел Гибсън неговата феноменална история се превръща във филм със заглавието "Хаксоу Ридж" ("Hacksow Ridge"), който излезе на екран на 4 ноември 2016 г. Очакваме филма и на български език съвсем скоро със заглавие "Възражение по съвест".

В това издание се разказва история за един изключителен човек, който буквално минава през "долината на мрачната сянка" и остава жив, сякаш за да сподели своите преживявания. Използваме възможността, да ви напомним за Международния ден на съзнателно отказалите се от военна служба, който отбелязваме на 15 май и за Международния ден на мира, честван на 21 септември. На тази дата през септември т.г. се откри нова Градина на мира в Станбороу парк, Уотфорд. Мястото ще бъде достъпно за посетители, като ще предлага тих кът за онези, които искат да размишляват за мира, за своя лична загуба и за сходни теми..

След това кратко въведение ви желаем ползотворно четене.

Виктор Хълбърт
Сп. FOCUS

 

МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ГЕРОЙ
И ДА ОСТАНЕШ ВЕРЕН НА ПРИНЦИПА

 Как е възможно една книга толкова да вдъхнови човек, че той да прекара следващите 40 години в опити да я пресъздаде във филм? "The Unlikeliest Hero" ("Необичайният герой") е простичка, смела история за герой от войната, който отказва да се бие, но като военен лекар спасява стотици животи. Тази история някак завладява въображението на младия канадец Стан Дженсън. И макар че той няма опит в книгоиздаването, нито в медиите, е твърдо решен, че страстта на живота му е да помогне да бъде разказана тази разтърсваща и променяща съдбата истинска история. Той дори се мести да живее в Лос Анджелис, за да е близо до Холивуд с надеждата да се свърже с някого, който ще му помогне да осъществи мечтата си.

Името на лекаря е Дезмънд Дос. И след много остри завои и обрати, и десет години след кончината на Дос през 2006 г., мащабният блокбъстър – "Хаксоу Ридж" – преобразява прочита на Дженсън от 1970 г. на The Unlikeliest Hero във филм, който дава много различен поглед върху бойното поле. "Хаксоу Ридж" проследява преживяванията по време на войната на млад принципен мъж, който желае да служи на своята родина, но не желае да го стори с оръжие в ръка!

Дос понася презрението и тормоза на войниците, с които служи и които ненавиждат неговите християнски пацифистки принципи. Въпреки това, когато идва решаващият час, той спасява живота им. Служи на кървавите бойни полета на тихоокеанския фронт през Втората световна война, като става първият съзнателно отказал се от военна служба, който е награден с Медал на честта на Американския конгрес. В едно от най-известните сражения – това, което дава и заглавието на филма – Дос пренася 75 ранени мъже един по един по 120-метров насип до безопасно място в подножието. Това мъжество продължава и в следващите дни, докато Дос многократно се излага директно на линията на обстрел, за да помогне на ранените. Не го спират и собствените му рани и той продължава да лекува пострадалите дори докато други му оказват първа помощ.

 

Неговата почетна грамота гласи:

"ЧРЕЗ СВОЯТА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СМЕЛОСТ И НЕПОКОЛЕБИМА РЕШИТЕЛНОСТ ПРЕД ЛИЦЕТО НА ОТЧАЙВАЩО ОПАСНИТЕ УСЛОВИЯ НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФРОНТ ДОС СПАСЯВА ЖИВОТА НА МНОГО ВОЙНИЦИ.

НЕГОВОТО ИМЕ СЕ ПРЕВРЪЩА ЗА ЦЯЛАТА 77-МА ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ В СИМВОЛ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ХРАБРОСТ ДАЛЕЧ НАД И ОТВЪД ПРИЧИВА НА ДЪЛГА."

 

Вдъхновяващо четиво, но как превръщаш такава история в блокбъстър, особено след като откриваш, че самият Дос не гледа филми и не обича киното?

Точно тогава провидението или съдбата отвежда Дженсън на пътя на сценариста и продуцент Грегъри Кросби, внук на легендарния певец и актьор Бинг Кросби, известен с песента "White Christmas" ("Бяла Коледа"). По това време Дженсън е мениджър на книжарница за християнски книги в Глендейл, Калифорния. Двамата се срещат по време на общо събитие.

Дженсън вижда в това възможност, приближава го с екземпляр от книгата, като го моли да я прочете, защото, както самият казва: "Винаги съм мислил, че ще е страхотна идея за филм."

Кросби си спомня, че Стан изглежда приятен човек и казва "Разбира се", но това е всичко. Такива молби идват непрекъснато при хората от филмовия бизнес. "Много хора ме приближават с искането да прочета техните сценарии или идеи за сюжети, затова не се замислих много тогава, макар че трябва да призная факта, че Дезмънд Дос е първият съзнателно отказал военна служба в историята, който печели Медала на честта. Това ме заинтригува, затова взех книгата у дома и я оставих на вече претрупаното си бюро."

Там книгата остава много месеци, докато една неделя Кросби решава да почисти бюрото си и я открива, заровена под книжа, бележки и други предложения. "Два часа по-късно – спомня си той – аз буквално прочитах последния параграф. Когато съпругата и синът ми се прибраха вкъщи и влязоха в кабинета, се притесниха, защото бях просълзен и с настръхнали ръце. Загрижена, жена ми ме попита: "Какво не е наред? Добре ли си?" Отвърнах: "Тъкмо прочетох една от най-великите истории на всички времена, при това истинска, всяка дума от нея!"

От там нататък проектът потръгва бързо с изключение на една основна пречка – самият Дос не вярва във филмите. В действителност той изобщо не се интересува от никого, пожелал да на прави филм за живота му, спомня си Дженсън. "Дезмънд не вярваше в Холивуд, нито в ходенето на кино изобщо. Той смяташе това за зла и безотговорна индустрия, която насърчава неморален и нездравословен начин на живот и че всичко, от което целият този фалшив град се интересува, е да прави пари за сметка на обикновения човек."

Интересното е, че като дългогодишен продуцент Кросби се идентифицира с гледната точка на Дос до известна степен. Кросби се интересува от това, което той нарича "филми, които да събудят овцете". Той вижда историята на Дос като филм, който може да накара зрителя да се замисли какво е наистина важно в живота. По-късно споделя: "Когато бях малко хлапе, обичах да гледам филми на Франк Капра и винаги съм искал да правя филми и сериали за истински хора и събития, които са променили света – истории през времето, които показват как да бъдеш част от решението вместо част от проблема. "Хаксоу Ридж" бе точно такъв за мен и бях решен да го осъществя."

След много седмици на проучване, включително върху това кое в религията на Дос го прави верен, Дженсън и Кросби най-накрая се срещат със самия герой по време на ежегодно събиране в Лос Анджелис на служили заедно ветерани и носители на Медала на честта.

Като влизат в лобито, пълно със стотици ветерани и техните семейства, Кросби и Дженсън съзират "този скромен, любезен герой" да разговаря с по-млад войник. "Тогава, изглежда ръководен от някаква висша сила, Дезмънд, широко усмихнат, се здрависа с младия мъж, после ме поглежда и си проправя път до мен и Стан, сякаш ни разпозна като свои дългогодишни приятели – спомня си Кросби. Никога не бяхме го срещали, а въпреки това Дезмънд някак позна, че сме ние, все едно беше ръководен божествено. Момент, от който определено можеш да настръхнеш, и никога не бих забравил."

Това води до дълга и ползотворна среща с дълбок разговор за живота, семейството, морала, религията и в крайна сметка до големия въпрос: "Може ли да направим филм за твоя живот?". Дос дава стандартния отговор, който е давал на много други продуценти през годините. "Не искам да бъда възвеличаван за това, което сторих по време на Втората световна война". Той добавя: за мен това е между мен и Бог, както и дълг към Родината."

За Кросби това е момент да направи решителна крачка, като се насочва към историята на Адвентната църква. Казах му, че разбирам, после го попитах кое е едно от първите неща, които неговата църква закупува в миналото. Той ме погледна развеселен и каза: "Печатарска преса, това ли имате предвид?" Отвърнах: "Точно така! И защо пионерът адвентист Хайръм Едсън заема на църквата пари, за да купи тази печатарска преса?"

Дос обяснява, че адвентистите искат да споделят вестта си на света и че печатарската преса е отличен начин за достигане на хората чрез вестници и издания. Това води до разговор за стойността на книгите – както на тези велики християнски издания, така и на "тъмни, негативни, сатанински книги", които очевидно Дос никога не е чел.

"Мисля, че осъждате средството, вместо това, което то произвежда – заявява Кросби.

ИМАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПРЕДАДЕМ ИСТОРИЯ ЗА ХУМАННОСТТА, КОЯТО МОЖЕ НАИСТИНА ДА ПРОМЕНИ СВЕТА – ДА СПОДЕЛИМ МОЩНА ВЕСТ, ОСОБЕНО НА ДЕЦАТА, ЧЕ Е ОК ДА СИ ТОЗИ, КОЙТО СИ, ДА ВЪРВИШ ПО СВОЯ ПЪТ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КАКВО МИСЛЯТ ДРУГИТЕ, ДОКАТО ВЪРШИШ ОНОВА, КОЕТО Е ПРАВИЛНО СПОРЕД СЪРЦЕТО ТИ.

Останалото е история. Филмът е създаден – "Хаксоу Ридж" – режисиран от Мел Гибсън, с участието на Ендрю Гарфийлд в ролята на Дос.

Какво отличава този филм от всички други военни филми? В интервю за мултимедийната платформа Hollywood Reporter Гибсън казва, че намира историята за "военен лекар, който не би докоснал оръжие но който все пак иска да бъде част от спасяването на животи на най-лошото място на земята" за "вдъхновяваща". Той добавя: "Да отидеш на най-лошото място на земята и да нямаш оръжие, да вървиш през него, да вършиш работата на военен лекар и да спасиш толкова много животи, е невероятно."

За Дженсън да види филма е сбъдната мечта, но му се иска да бе излязъл на екран по-рано, дори преди войната в Ирак. "Той е алтернативна култура. Филм като този може да даде на хората надежда, че е правилно да стоиш твърдо. Можеш да бъдеш герой и да останеш верен на принципа.

Той завършва с дилемата пред всички онези противници на войната и насилието, които осъзнават, че живеем в свят далеч от съвършения. "Ако си гражданин на държава, може да се наложи да се биеш за тази държава. Ако си гражданин на небесното царство, трябва да си войн за това царство. Понякога се налага да бъдеш и двете."

Дженсън поставя отворен въпрос. Дос дава един възможен отговор.

 

Препечатано от
 сп. "Християнска мисъл" бр. 4/2016 г., с. 6, 7, 9-11
Настоящият материал е препоръчан за мест-
ното християнско издание на Интеревропейската
дивизия на Адвентната църква




Гласувай:
4
1



1. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
14.12.2016 10:51
Благодаря ти за тази публикация, носеща едно от най-благородните послания в нашето агресивно време. За мен беше удоволствие да прочета тази благословена, действителна история.
цитирай
2. nbrakalova - Благодаря!!!
14.12.2016 21:37
А за мен бе удоволствие да бъде така оценена и приета тази история!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nbrakalova
Категория: Други
Прочетен: 311689
Постинги: 143
Коментари: 525
Гласове: 2589
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930